Любовта е…

Любовта е…

15/03/2011 |

8 март беше шокиращ ден за мен. Този ден е международен празник на жената, а всеки от нас е роден от жена и e дошъл на този свят благодарение на жена. За мен това е достатъчна причина за уважение към жените. Празниците са за това – да ни припомнят, че ние сме специални по някаква причина – независимо дали сме жени, дали сме родени на този ден или носим особено име.

На 8 март тази година аз получих ужасяващи „честитки” от мъже, които твърдят, че ме обичат, някои от които ме преследват от години, някои от които ми говорят за брак. Човекът, който най-много твърди, че ме обича, дори не ме поздрави. А от тези, които ми честитиха, разбрах, че жената била най-добър приятел на човека след водката, кучето и вола, а също така, че смисълът на жената били „свирките”. На 8 март тази година аз разбрах защо не съм с мъжете, с които не съм. Разбрах и защо повечето от тях са сами.

Около мен има много хора, които твърдят, че ме обичат – но аз не усещам любов. Около мен има много хора, които твърдят, че обичат някой друг – но те се страхуват да не бъдат наранени, страхуват се да не се влюбят, защото боли (и как обичат в същия момент?), страхуват се да се привържат, за да не загубят контрола върху живота си, страхуват се, че ще трябва да преодолеят някои от слабостите си, които предпочитат да не засягат.

Как можем да се влюбим, ако се страхуваме от любовта? От една страна изпитваме необходимост да получаваме любов, от друга – се страхуваме да дадем любов. Искаме гаранции, че няма да бъдем наранени, че винаги ще бъдем щастливи, че всичко ще е наред. Очакваме някой да ни даде това, за да започнем да го обичаме. А ако и той очаква това?

Боли ли любовта?

Самата любов не боли – всички копнеем за любовта, именно защото е най-прекрасното изживяване, на което сме способни. Боли, когато започнем да предявяваме своите претенции към любовта – и те не бъдат удовлетворени.

Почти всички афоризми за любовта засягат темата за свободата. Защо свободата е толкова важна за любовта? Защото всеки човек е щастлив, когато може да изрази себе си, когато може да действа свободно, когато може да направи своите избори и да изживее живота, за който мечтае. Ние можем да направим щастлив един човек, когато му дадем свободата да живее своя живот, макар и да е с нас. Той ще ни направи щастливи, когато ни даде свободата да бъдем себе си. И връзката, в която всеки зачита правото на избор на другия човек, е любов.

Повечето хора, които познавам, изобщо не се интересуват от желанията и мечтите на любимия си човек. Те искат – сигурност, любов, внимание, уважение, вярност, брак, семейство, деца, къща, пари… този списък никога не свършва. И ако не получат поредното нещо, което искат, те изпитват болка – за която е виновен любимия им човек. И спират да обичат, слагат край на тази връзка, в която са недооценени.

Много пъти съм се влюбвала в мъже, с които не съм виждала никакъв шанс да бъда – сред тях един бивш кмет на София, двама от най-добрите и известни лекари на България. Аз просто ги обичах, без да очаквам каквото и да било – дори не съм вярвала, че някой от тях ще ми обърне внимание. Те бяха привлекателни, богати, успели мъже, около тях имаше тълпи от жени. А аз просто обичах. И всеки от тях отговори на чувствата ми. За всеки от тях аз станах специална жена. Повечето от мъжете в живота ми дори след раздялата ни все още искат да бъдем заедно. Дълго време се чудих защо ми се случва това, а после разбрах, че е заради начина, по който обичам.

Аз мога да обичам един мъж години наред, без да имам гаранции за нещо, без да имам отговор на чувствата си – и тези мъже в даден момент сами са ми давали това, което съм желала. Хората около мен се решават да обичат само ако имат гаранция, че ще стане това, което желаят.

Аз мога да обичам дори когато любимият ми човек ми казва най-ужасните думи и ми причинява най-ужасни неща. Сълзи да текли от очите ми, сърцето ме е боляло – и въпреки това съм изпитвала любов, осъзнавайки, че другият човек постъпва според своите разбирания и чувства. А след това този човек ми е давал най-прекрасното от себе си и нещата са се оправяли. Повечето хора, които познавам, са по-склонни да сменят любимия си човек, отколкото да го приемат с недостатъците му.

Любовта не боли. Ако ни боли, не изпитваме любов.

В моментите, в които наистина изпитваме любов, ние можем без болка да приемем всичко, което в противен случай би ни наранило жестоко – дори избора на любимия ни човек да бъде с друг човек. В моментите, в които изпитваме любов, ние сме способни само да се радваме за това, че този човек го има, че е част от живота ни, каквото и да е избрал за себе си. И това е чувство на чиста и дълбока радост и омиротворение. Но най-интересното е, че точно с това чувство ние пробуждаме любов и в любимия си човек – и той сам ни търси, желае да бъде с нас и да ни даде любовта си и всичко, от което се нуждаем.

В това състояние ние можем да спечелим любовта на всеки човек. В това състояние можем да си върнем любовта на човек, който ни е изоставил. Точно това състояние е ключът към всички любовни проблеми. Не можем да го инсценираме и не можем да се накараме да го изпитваме. Но ако сме готови да обичаме и сме открити към любовта, тя ни спохожда често и остава при нас все по-дълго.