И настъпи часът на лумпените! Усетил разпадащата се държава, лумпенът излезе на улицата да се прави на демонстрант и да ”иска от името на народа” и ”в името на народа”, но без да е питал същия този народ какво иска и най-вече – иска ли да го представляват. Всеки, чиито амбиции са по-големи от възможностите, реши, че е лидер и може да поведе тълпата. Но накъде? Накъдето и той не знае. Най-вероятно накъдето повее бризът.
Какво виждаме в последните дни? – Разни групички се организират на разни места да протестират за разни неща и да представляват разни хора и разни идеали. И понеже сме ултрадемоктратична държава, полицията, издържаща се от нашите данъци, не смее да каже и ”гък” на лумпените, защото ще я обвинят в насилие или не знам си каква лумпенска щуротия!? А лумпените превземат градове и паланки, тормозят хората, дават лош пример на децата. Дори се опитват да се наложат като героите на деня и да са пример за подражание. Трябва ли някой да ми демонстрира колко героично е да се самозапалиш, колко героично е да обесиш някого или да му ”теглиш секирата”… ? Пардон, всъщност ставало въпрос за люлка, а аз пак не съм разбрала.
Не знам, чели ли сте скоро Закона за събранията, митингите и манифестациите, но ако не сте, сега е моментът да поискате жокер от чичко Гугъл.
Не пиша това с цел да поучавам когото и да било, но се питам защо не си спазваме законите? Добри или лоши – наши са си и е редно да ги използваме както прави всяко цивилизовано общество – хем отстоява правата си, хем си носи вменените му отговорности. А ние какво? Хем не си знаем правата, хем не ни изнасят отговорностите. Даже нямаме смелостта да изискаме от полицията да си свърши работата и да ни защити от лумпените. Защо?
Събират се някакви хора някъде и решават, че шоуто, което правят, не е достъчно, за да влязат в прайм-тайма на водещите медии, и затова е по-добре да блокират близкото кръстовище, примерно. Останалите хора (работещи и плащащи данъци и всякакви “социални” придобивки, за заслужаващи ги и незаслужаващи ги люде, в т.ч. и за лумпените, протестиращи за поредното си хрумване) трябва просто да минат през споменатото кръстовище, но се оказват в капан. В капана на поредната прищявка на лумпена. Хората никой не ги е уведомил (както е по закон), че от толкова до толкова, еди кое си кръстовище или еди кой си булевард ще е затворен, за да си направят предварително сметка как и откъде да заобиколят. И каква е равносметката – блокиран в своя автомобил, човек разбира, че се крепи единствено на добрата воля на държащия го в плен лумпен! Ако не протестира с него – лошо, ако му направи забележка – още по-лошо… Я бой ще си изпроси, я колата му ще отиде зян!… А ако протестиращите са решили цял ден да лежат на кръстовището? Еми, нямаш избор – стоиш и чакаш! А сега кажете къде е справедливостта? Къде е демокрацията? Къде е свободата? Аз да съм роб, за да е свободен протестиращият лумпен? … А, мерси. Няма сделка. Защото като ми писне, ще реагирам така, както ми позволява законът. А лумпенът нека си живее с мисълта, че е свободен или че ще бъде свободен. Само той няма да знае, че свобода в идеален вид не съществува. Свободата е избор на нещо, от което си зависим. И колкото по-бързо осъзнаеш невъзможността за пълна свобода, толкова по-бързо ще спреш да я търсиш и ще започнеш да я приемаш като част от природните закони и необходимости. И няма само протестиращи мухи да се въртят в главата ти и да се чудиш защо и поредното чудо е само за три дни.
Та, да се върнем при човечето в капана лумпенски. Примери имаме доста – Орлов мост, Варна… По принцип в законите има текстове, които точно указват как се нарича и как се наказва задържане на човек против волята му и нарушаването на правото му на придвижване. А щом няма наказания, с чиста съвест можем да наречем случващото се ”обществен тероризъм“, освен ако не подготвяме шампиони по търпение или по преплуване на Варненския залив. Защо ли? Колко пъти бе блокиран Аспарухов мост и за да се придвижи човек от южните части на града до центъра и обратно, трябваше или да преплува Варненския залив, или да заобиколи 60 км.? Доколкото ми е известно, населението на Варна е над 330 хил.души, а на митингите се събират не повече от няколко десетки. А в София е над 2,5 милиона – и на митингите, пак няколко десетки. Колко процента е това? Може ли ”нула цяло и нещо, което и до едно не може да се закръгли” да всява хаос в живота на стотици хиляди, на милиони? Очаквам вместо отговор редовното лумпенско оправдание: „Това, за което се борим, засяга и вас”. Ама, моля ви, дами и господа лумпени! Аз, за моите искания, знам как да се боря. Още по-добре знам как да ги получа, без да преча на останалите. И даже без да ги тероризирам. Не ангажирам и полицията като вас. Срамота е, да губите времето й и да харчите нашите пари, за да ви охранява да не се сбиете помежду си, защото или не знаете какво искате, или всеки различно нещо иска. В подкрепа на последното, дори ще си позволя да цитирам директора на варненската полиция комисар Тодор Иванов: “На последните протести се налага да охраняваме протестиращите от самите тях. Гледаме да не се сбият помежду си. Напрежение безспорно има, но то вече е сред техните редици. Конфликтите, които се получават, не са между протестиращи и полиция или институциите, а между различните групи”.
И понеже се предполага, че все още има нещо като ”държава“, то би следвало да има и кой да се грижи за законите и реда в нея, нали? Защо това не се случва? Кой ще носи отговорност, ако при спонтанно блокиране на булевард или кръстовище, в задръстването заседне линейка и пациентът почине поради ненавременното му закарване в болница? Кой ще плаща щетите, възникнали вследствие на блокиране на железопътния транспорт или автомобилния транспорт? Кой ще плаща времето и нервите на гражданите, чиито основни права са нарушени?
Тук не става въпрос за това, справедливи ли са исканията на протестиращите. Всеки начин за поставяне на “справедливи искания“, извън указания в закона е несправедлив, понеже нарушава правата и свободите на останалите граждани.
Както се казва в една народна поговорка “Не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава.” Затова на тези, на които държавата е възложила да следят спазването на реда и закона, само можем да кажем, че, ако бяха в частния сектор и така си вършеха работата, за изпроводяк щяха да получат не 20 брутни работни заплати, а 20 брутни граждански псувни!
Ако чичко Гугъл е заспал на някое блокирано кръстовище или е попаднал в лумпенски капан, ето жокер от автора:
Закон за събранията, митингите и манифестациите
– Чл. 8. (1) За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга. В неотложни случаи за събранието или митинга на открито уведомлението по предходната алинея може да се направи в еднодневен срок.
– Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Събранието или митингът се ръководи от организаторите, подписали уведомлението по чл. 8, ал. 1.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Участниците в събранието или митинга са длъжни да спазват указанията на организаторите по ал. 1 за запазване на реда.
(3) От събранието или митинга се отстраняват лицата, които с поведението си пречат за провеждането му, грубо нарушават обществения ред, както и лицата, посочени в чл. 6, ал. 1.(В събрания, митинги и манифестации не могат да участвуват граждани, които:
1. носят оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети;
2. са в очевидно пияно състояние;
3. са маскирани с цел да се затрудни тяхното разпознаване.
– Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът на общината, предлага промяната им.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че:
1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната; – (конституцията беше изгорена на един митинг!)
2. застрашават обществения ред в съответното населено място; (навсякъде където се провеждаха митинги беше застрашен обществения ред)
3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка;
4. нарушават правата и свободите на другите граждани.
/via Надя Измирлиева, www.bulgariautre.bg
