„Националният консенсус“ за ЕС и НАТО отдавна е клише, рутинно вплетено в езика и презумциите на политическия живот. В стандартния прочит на съвременната ни политическа история дебатите за мястото на страната приключват с отказа на бившата комунистическа партия да е приятел с типажи като Слободан Милошевич и да организира митинги срещу НАТО. Тази картина обаче се променя.
