Традиционно учебната година в Япония започва през април. Децата отново пеят песни, както по времето преди земетресението и вълните-цунами. Новост в класните стаи са дозиметрите. Във всички 1 400 училища в префектура Фукушима се извършват измервания в продължение на три дни. Родителите, естествено, са обезпокоени от опасността от радиактивно облъчване. Представител на училищните власти апелира за разбиране: „Моля ви, не се притеснявайте от измерванията. Ние ги извършваме с една единствена цел – за да покажем колко е важно за нас здравето на учениците.“
„Простете ни!“
Японският делник преминава под знака на ядрената катастрофа
При това цифрите в новинарските емисии предизвикват световъртеж. Вместо пролетните температури по времето на цъфтежа на вишните, зрителите гледат червените точки по географската карта с превишените нива на радиоактивно замърсяване. Вместо температури по Целзий – милисиверти. Ядрената катастрофа окончателно навлезе в ежедневието на японците. И това едва ли ще се промени през идните месеци. Почти през сълзи представител на безпомощния оператор ТЕПКО информира за последния грях на фирмата към околната среда: „Ние молим за извинение местните хора, за мъката, която им причиняваме.“
С настъпването на нощта ТЕПКО – компанията-оператор на АЕЦ Фукушима – преотстъпи преработката на радиоактивните отпадъци на Тихия океан. В морето ще бъдат изпомпани 11,5 милиона литра радиоактивно заразена вода. Абсолютно безопасна за хората – както непрекъснато звучат изявленията на ТЕПКО. А обяснението е следното: за осигуряване на място за високо радиоактивната вода в басейните на реакторите трябва ниско радиоактивната вода да бъде изпомпана. Къде? В морето. Едва след това може да бъде ремонтирана авариралата охладителна система на реакторите, твърдят от ТЕПКО.
За силата на милия жест
Живот насред разрухата
На 100 километра северно от Фукушима хората са принудени да импровизират. Тъй като вълните-цунами са разрушили почти всичко, учебните занятия ще започнат в края на април. Децата обаче не се радват на принудителната ваканция, защото не знаят какво ще им донесе бъдещето – много от тях не притежават вече каквото и да било, нямат покрив над главата си, нямат дрехи, нямат чанти и учебни помагала. Но както знаем, японците винаги си помагат взаимно. Една бивша вече ученичка прави подарък: „Това, че нашите ученически чанти ще се върнат отново в училище, много ни радва. Ползвайте ги, моля! С любов!“
Автор: Н. Кинкел, К. Цанев
Редактор: Д. Попова-Витцел
