Детство мое, в червено украсено,
детство мое, така опорочено.
Все се мъча света да изръшкам,
яхнал власт – хем да яздя, хем да пъшкам.
Как в юмруче един милион да свия?
Как във пресата да вдигна олелия?
Как със мас да намажа филия
с червен пипер?!
Детство мое, жестоко разрушено
детство мое, партийно оцветено,
щом си спомня, ми става дебилско,
сълзи лее сърцето крокодилско.
Все се мъча властта да обгърна,
да командвам тука, де кого завърна.
Всеки ден по една тъпотия
да е от мен!
