Сп. Тайм
Скелет на Тиранозавър Рекс във Field Museum, Чикаго. Нова теория твърди, че динозаврите са изчезнали не само заради сблъсъка на земята с астероид, но и заради мощното изригване на огромни вулкани и предизвиканото от тях глобално затопляне. Снимка: Ройтерс
Изчезването на динозаврите отдавна се смята за “престъпление”, извършено с един-едничък удар: астероид уцелил Земята преди 65 млн. години и изпълнил въздуха с прах, който скрил слънцето. Сега обаче полемиката се разгоря отново, след като нови доказателства водят към заключението, че астероидът е имал съучастници: вулкани, и то много големи, изхвърлили във въздуха облаци отровни газове от недрата на земята и отровили по-голямата част от живите организми на планетата.
Преди приблизително 30 години физикът Луис Алварес и синът му Уолтър (геолог), представиха теорията за големия сблъсък, довел до изчезването на динозаврите. Доказателствата им бяха необорими: тънък пласт иридий в утаечен слой, датиран
към времето на измирането. Иридият се среща рядко на Земята, но е нещо обичайно за астероидите. Пластът иридий, представен от Алварес в най-различни градове по света, свидетелства за астероид, разпилял се под формата на прах след сблъсъка със земята и образувал облак в цялата стратосфера. Доказателството изглеждаше несъмнено през 90-те години, когато геолозите откриха огромен кратер близо до Чиксулуб (Мексико), който почти със сигурност бил образуван при огромен сблъсък по приблизително същото време, когато изчезнали динозаврите.
Каква може да е тогава ролята на вулканите? “Голяма”, твърди Герта Келър, палеонтолог от Принстънския университет, която неотдавна оповести теорията си на среща на Геоложкото дружество на Америка. Геолозите знаят от векове, че голяма част от Индия е била погребана от серия от изригвания на вулкани по времето на смъртта на динозаврите. Останките от реки от лава и горещ газ – известни като Deccan Traps – все още покриват около 500 000 кв.км. Изригванията изхвърлили във въздуха въглероден диоксид и серен диоксид и причинили глобално затопляне и киселинни дъждове. Това било пагубно за много същества, но така и не е ясно дали изригванията са съвпаднали с измирането на динозаврите.
Келър смята, че е намерила доказателства (в лицето на микроскопични вкаменелости на фораминифери) за съществуването на вид планктон, който е измрял по едно и също време с динозаврите. Трудността да се определи точното време на изчезването на гигантските животни произлиза от факта, че повечето кости са се разложили, преди да се превърнат във вкаменелости. Планктонът, за разлика от тях, се е съхранил в океанските утаечни слоеве. Келър е изследвала подобни слоеве близо до падането на астероида в Мексико, където се е очаквало да има разцвет на нови видове планктон в рамките на няколко хилядолетия след сблъсъка, предизвикан от еволюционното пространство, освободено от метеорита в океана. Палеонтоложката констатирала този разцвет, но 300 000 години по-късно от очакваното. След това тя пътувала до Тексас и до Индия и открила същия феномен.
Според сценария на Келър, изригванията в Декан започнали половин милион години преди масово измиране на динозаврите. “Това причинило глобално затопляне, което имало шоков ефект върху околната среда”, казва тя. След това дошъл и сблъсъкът с астероида, който довел нещата до размерите на истинска катастрофа. Накрая, 300 000 години по-късно, изригванията достигнали своята връхна точка и решили съдбата на динозаврите. “Убедени сме, че масовата смърт на динозаврите е настъпила около 300 000 години след падането на астероида”, казва Келър.
Палеонтоложката е убедена в тази теория, но други се противопоставят на твърденията й. Проби от утаечни слоеве край бреговете на Сенегал, Флорида и Антарктика опровергават предложената от нея хронология и показват, че измирането е последвало непосредствено падането на астероида. “Намерихме прекрасни проби”, казва Бриън Хубер, уредник по палеонтология в Смитсониън институт. “Документирали сме цялата продължителност на събитията.”
Така 65 милиона години след “престъплението” самоличността на истинския извършител отново е под въпрос. И тъй като не могат да бъдат намерени очевидци, дебатът може да се проточи.
