На дъщеря ми

На дъщеря ми

 Мислех, че е твърде лично, за да го споделя. Но целта на личния блог нали е точно в това – да бъде лично, а не преписано. По-лично от това нямам. Дъщеря ми си тръгва от семейното гнездо. Поема по своя път, който винаги си е бил нейн, но в голяма степен и мой. Напуска семейното ни жилище, за да опита вкуса да живее сама. И изведнъж всичките различия, остри думи, треснати врати ми се струват толкова глупави и ненужни. Всъщност те са част от растежа и без тях детето трудно пораства по-голямо от родителите си. Със сигурност обаче част от тях биха могли да бъдат спестени - aко бях слушала по-внимателно, ако бях отделяла повече време на бъденетo с нея, ако не мислех за още хиляда други неща, докато тя ми разказваше за вълненията си………ако……..ако.... Сега събирам хвърлените дрехи по пода с умиление, вместо обичайното раздразнение, защото скоро няма да има какво да събирам. Измивам оставените мръсни чаши и чинии в мивката и не само не мрънкам, както обикновено, а даже се...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност