Преди 4 години |
От Румен Бостанджиев
fСПОДЕЛИ
Tweet
Доц. Д-р Румен Бостанджиев е един от малцината експерти в областта на сексологията у нас. Завършил е медицина и е специализирал сексология и сексуално образование през 1993г. Холандия и Белгия. През 2007 – 2008 участва в първата международна Академия по сексуална медицина, проведена в Оксфорд, Лисабон и Рим. Съучеридител е на Българската асоциация по сексуална медицина и е член на УС.
Доц.Бостанджиев е лицензиран психотерапевт, преминал обучение в международна програма на Американската психологична асоциация по личностно центрирана терапия, проведена през 1990 – 1994г. в Чехия и Словакия, както и в програма по психодрама, осъществено през 1990 – 1998г. от екипи на Морено института в гр. Юберлинген (Германия).
В тази рубрика доц. д-р Бостанджиев, д.м. не само ще предлага авторски текстове, посветени на сексуалността и интимните отношения, но е готов да отговаря на ваши въпроси, както и да коментира поставени от вас теми. Въпросите си към д-р Бостанджиев може да изпращате на [email protected], а също и да се свързвате лично с него на 02/ 958-49-25 или 0888-92-43-69.
През последните години някои войнстващи феминистки все по-открито поставят под въпрос смисълът на бащинството. Тяхното верую (най-често изковано като защита от травматичен семеен опит в детството) гласи – Мъжете не са ни необходими, освен като източник на репродуктивен материал. Ние сами ще отгледаме и възпитаме децата си, без да ставаме жертва на мъжкия деспотизъм.
Революционния дух на тази позиция ясно изразява волята за освобождение от вековната хегемония на мъжете. По принципа на махалото обаче се отива в краен сексизъм, като всички мъже биват заклеймени или като „мухльовци” или като „насилници” и „тирани”. Ясно е, че съзнателния избор на самотно майчинство, не е породен от грижа за детето, а от стремеж да се преодолеят лични проблеми, при използване на детето като средство.
Множество изследвания както в областта на Етологията (дял на биологията, който се занимава с поведението на животните), така и в областта на човешките отношения ясно показват, че ролята на бащата и на майката са еднакво значими и важни за развитието на бъдещото поколение. Нещо повече – тези роли взаимно се подкрепят и балансират в родителския тандем.
Съществуват безспорни доказателства за трудностите, пред които се изправят деца, отгледани по неволя само от единия си родител. Поради това отговорният родител (независимо от това дали е мъж или жена), когато реши да поеме тази роля най-напред се пита с кого ще си партнира в грижата за детето.
У нас все още необезпокоявано битуват нагласи към родителството, които драстично противоречат с интересите на децата. Една от тях е толерирането на съзнателното самотно майчинство и дори приемането му като проява на героизъм.
Естествено е една жена, която по стечение на житейските обстоятелства е принудена сама да се грижи за децата си, да бъде обект на възхищение и подкрепа, но това няма нищо общо с криво разбраното „право” сам да си родиш и отглеждаш дете. В този случай е очевиден конфликтът между правото на жената да бъде единствен родител и правото на детето да се роди в семейство с двама родители, където може да се развива пълноценно при грижата както на майка си, така и на баща си.
Кои са специфичните роли, които имат майката и бащата във възпитанието на детето?
Традиционно майчината роля се свързва с изграждането на сигурна емоционална връзка, разбиране, подкрепа и безусловно приемане. Вече повече от век една от основните теми в психологията и психотерапията е значението, което има добрата връзка на майката с детето още от първите му дни.
Майчината роля обаче може да се изпълнява и по доста деструктивни и деструктивни за детето начини. Когато грижата се превърне в обсебване, майката може да задуши собственото си чедо, да го превърне в безпомощен свой придатък, неспособен за самостоятелен личен живот. Именно за това е важно присъствието на бащата.
Бащината роля по принцип се свързва повече с въвеждането на правилата и нормите, с дозираното поднасяне на житейски изпитания пред детето, които постепенно изграждат у него автономна идентичност, самостоятелност и лична отговорност.
Отсъствието на баща (не само при самотно майчинство, но и при липса на ефективно присъствие на бащата в семейството) много често води до заучена безпомощност при децата, чувство за неувереност, липса на инициативност и решителност при отстояване на собствените интереси, неясна идентичност и размити граници с майката.
Не случайно голяма част от самотниците или хората с провали в личните си отношения са израснали именно в непълни семейства. Счита се, че при момчетата важна роля за това има отсъствието на ефективен модел за мъжко присъствие и поведение, чрез който подрастващия се идентифицира и овладява типичните за мъжа роли.
При момичетата бащиното отсъствие също има негативни последици
Много автори са убедени, че очакванията спрямо партньора в интимната връзка и семейството при жената се изграждат в контекста на отношенията и с нейния баща. Липсата на позитивен модел за интимни отношения в съпружеската и родителската роля поражда огромен дефицит, който е трудно да бъде компенсиран.
Това са само малка част от аргументите в подкрепа на съвместното родителство. В никакъв случай те не са основание да заклеймим самотните майки. Това са основания да мислим за по-адекватна подкрепа, чрез която тези майки да бъдат подкрепени в усилията им да изградят пълноценни лични отношения, стабилно семейство, в което по-успешно да се грижат за децата си.
Тези аргументи са и основание да погледнем по-критично на идеята за самостоятелно отглеждане на дете, като начин да си осмисляме живота. За да не превръщаве детето в заложник на нерешените ни лични проблеми, най-добре е да се потърси психотерапевтична помощ.
Тя би улеснила жената да преодолее препъни камъните в отношенията с мъжете и да изгради трайни и удовлетворяващи интимни отношения, гаранция за развитието и на детето.
