Плодовете на дивата череша са били използвани за храна още от първобитните хора. За това свидетелстват костилките, открити в техни жилища на територията на Западна Европа.
Предполага се, че черешата е била позната на древните народи в Китай и Египет преди 5000 години. Произходът й обаче не е точно установен. Смята се, че произхожда от района между Черно и Каспийско море. Не се знае също и точно в кой период е започнало култивирането на черешата. В средните векове тя вече е била разпространена в цяла Западна Европа.
През времето на Римската империя борят на облагородените сортове череши се увеличил много. По-късно римският учен и писател Плиний Стари (I в. пр. н. е. ) дава подробни сведения за черешата като културно растение, както и описание на 10 черешеви и вишневи сорта.
Откога датира отглеждането на черешата в България също не е известно. В нашата страна тя се отглежда във всички райони, с изключение на много високите места, където измръзва при силни и късни пролетни студове. Разпространени са много сортове череши, но най-добрите от местните сортове са Ръждавишка белвица, Бобошевска черна череша, Старозагорска розова, Кукленска белвица, а от чуждестранните – Ранна от Вил, Лионска ранна, Дроганова жълта хрущялка и други.
Черешите заедно с ягодите са едни от първите пролетни плодове. Те зреят от средата на май до края на юни. Плодовете са нежни, нетрайни и не издържат на дълго транспортиране, сравнително по-издържливи са хрущялките. Поради това, че беритбата на черешите е краткотрайна (всеки сорт се бере най-много 10 дни), те се използват в прясно състояние сравнително малко време, а преработването им трябва да се извършва бързо.
Черешите съдържат 84,5% вода, 13,5% въглехидрати, в които преобладават захарите – 10,6%, като от тях само 0,3% са захароза. съдържат пектин – от 0,4 до 0,32%, целулоза – 0,3% дъбилни вещества – от 0,05 до 0,16% и киселини с преобладаване на ябълкова киселина – 0,65%. Те съдържат и много багрилни вещества от групата на антоцианите и каротиноидите.
Общото количество на минералните вещества е 0,5%. От тях най-голямо е количеството на калия – 240мг%. Черешите съдържат и фосфор – 25,0мг%, калций – 24,0мг%, магнезий – 13,2 мг%, натрий – 0,9мг%, желязо – 0,4мг%. Те са богати и с микроелементите йод, флуор, хром, силиций, никел, кобалт, цинк, мед, манган.
Черешите съдържат витамините С-12мг%, РР-0,25мг%, каротин – 0,13мг% и в по-малки количества витамините В1 и В2.
От черешите се приготвят различни сладкиши, ястия и консерви под формата на сок, сироп, сладко, конфитюр, мармелад и други…
Компотът и сокът от череши са особено подходящи за тези, които не понасят сурови череши. Целулозата в компота е по-лесно смилаема, а съдържащите се в черешите киселини се неутрализират.
Полезни са за болни от затлъстяване, нефрит, захарен диабет и други.
Сладките плодове действат успокоително върху стомаха и червата. Според някои схващания плодовите киселини са антисептични, тоест унищожават бактериите. В организма те се превръщат в алкализиращи вещества, които поддържат киселинно-алкалното равновесие. Черешовите плодове имат пикочогонно действие. Дъбилните вещества в тях действат противовъзпалително върху лигавицата на червата. Плодовете съдържат голямо количество калий и чрез алкализиране на урината влияят благотворно при камъни и пясъци в бъбреците, при възпаления на пикочните пътища и други.
Черешите са полезни и за болни, при които е назначено ограничено хранене за отслабване и по други причини, тъй като консумирани в голямо количество поддържат силите и работоспособността.
