В-к „Труд“ публикува вчера дълго интервю с г-н Премиера Бойко Борисов под грабващото заглавие На рождения си ден ще се заключа. С премиера разговаря Мила Аврамова. Като изчете умилителното и твърде пичовско интервю моя милост реши да реагира някак, щото искам да бъда гражданин, живеещ в свободна и демократична страна, а не в страна като Венецуела, в която някакъв доморасъл нашенски Уго Чавес от сутрин до вечер дава интервюта и ни учи какво да мислим и как да живеем.
Но в един момент осъзнах, че да коментирам интервюто просто няма смисъл: най-силните думи срещу премиера ги казва не някой друг, а самия той. Има една мъдра поговорка: „Език мой, враг мой“, и ето, наш Бойко с езика си ще си изкопае гроба. Да би мълчал, можеше и нещо свястно да представлява, ама с това всекидневно говорене – да не кажа „осиране“, простете за грозната дума, ама е вярна! – тоя човек се дискредитира така, както никой друг не би могъл да го дискредитира.
Казано е също: „Дай думата на прост човек, пък му гледай след това сеира!“. Та по тия причини реших да взема от замечателното интервю в „Труд“ най-пищните думи на Боко от Банкя и да ги оформя като… монолог, като изповед. Смятам, че така ще блесне в неръкотворна светлина цялата „мъдрост“, що блика от думите на наший народний кумир. Тоест ще можете да се насладите на всички ония простотии, що бликат в премиерското сладкодумство. Та ето що се получи: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.
[Прочети >>>] Как да си купя книгата?
