У нас е много популярна версията на Виктор Суворов за причините за крупното поражение на съветската армия от германската през 1941:
1. Тя се е готвила за настъпателна агресивна война срещу Германия и Хитлер я е изпреварил. 2. По идеологически причини тя изобщо не се е готвила за отбрана.
Въпреки негласната цензура в западните държави върху книгите на Суворов, в Русия той вече има много последователи, повечето професионални историци (патриото-комуноидите ги наричат „ревизионисти“, в комуножаргона е почти равно на комплимент) и те свободно публикуват статиите, изследванията, и книгите си. Не всички от тях са съгласни изцяло с версията на Суворов, но огромният нов фактически материал, който въвеждат в обращение, и научната им добросъвестност и почтеност, правят приноса им не по-малко значим от този на първопроходеца Суворов.
Един от тях е Марк Солонин, работещ по темата за СССР в началото на Втората световна война, ето повечето му публикации:
«Куда улетели сталинские соколы? (К вопросу об исчезновении советской авиации в первые недели войны)», 26.01.2000 г.«22 июня, или когда началась Великая Отечественная война?» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2007. ISBN 5-699-15196-6 «На мирно спящих аэродромах…» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2006. ISBN 5-699-15695-X«23 июня: „День М“» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2007 ISBN 978-5-699-22304-6«25 июня. Глупость или агрессия?» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2008. ISBN 978-5-699-25300-5«Фальшивая история Великой войны» — М.: «Яуза», «Эксмо». 2008. ISBN 978-5-699-28327-9 В октябре 2008 г. это книга стала победителем конкурса «15 русских книг года»«22 июня. Анатомия катастрофы». 2-е изд., перераб. и испр. — М.: «Яуза», «Эксмо». 2008. ISBN 978-5-699-30295-6«Разгром 1941. На мирно спящих аэродромах», изд. 2, перераб. и допол. (М): «Яуза-ЭКСМО», 2009 г. ISBN 978-5-699-37348-2«СССР-Финляндия: от мирного договора к войне». В сборнике «Uberfall auf Europa. Plante die Sowjetunion 1941 einen Angriffskrieg?», Pour le Merite, 2009, ISBN 978-3-932381-53-9«Нет блага на войне». Сборник статей — М.: «Яуза-Пресс», 2010. ISBN 978-5-9955-0169-5«Новая хронология катастрофы» — М.: «Яуза-ЭКСМО»«Мозгоимение: Фальшивая история Великой войны» — М.: Эксмо: Яуза 2010. ISBN 978-5-699-44295-9 Основната разлика между Суворов и Солонин е, че според последния главната причина за военната катастрофа през 1941 г. не е в сферата на оперативното изкуство, тактиката, количеството и качеството на въоръженията. Нещо повече – ако тези категории бяха определящи за изхода от въоръжения сблъсък, то победата на Червената армия щеше да е бърза и неизбежна.
Най-лаконично възгледът му за причините за невероятното в съвременното бойно изкуство поражение се свежда до 4 думи: ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ НЕ Е ВОЮВАЛА.
Сражавали са се – нерядко с огромно упорство и самоотверженост – отделни части, подразделения, хора. Ако и те не бяха воювали, немците щяха да стигнат до Владивосток. Но ако бе воювала организирана армия, през октомври 1941 г. войната можеше да завърши в Берлин. Но не става така.
През лятото на 1941 г. на бойното поле се срещат не две армии, а организираните и работещи като часовников механизъм Въоръжени сили на Германия от една страна, а от другата – една почти неуправляема въоръжена тълпа. Резултатът от сблъсъка на армията с тълпата на би могъл да бъде друг. Даже огромното количество първокласно въоръжение на тълпата, не й позволява да победи армията. И за поражението си неорганизираната тълпа заплаща със загуби, много по-големи от загубите на противника.
Причините за превръщането на Червената армия в неуправляема тълпа нямат нищо общо с прословутата „липса на средства за свръзка“ или с митичното „внезапно нападение“
И причината, и следствието, и главното съдържание на процеса на стихийното разпадане на армията са:
►масовото неизпълнение на заповедите ►масовото дезертьорство (и явно, и скрито) ►масовото предаване в плен
СССР се оказва неготов за войната заради „човешкия фактор“. В пълно противоречие с набиваната десетки години съветска пропаганда, Червената армия не е отстъпвала на противника в оръдията, танковете, картечниците, а в готовността, умението и желанието на войниците да изпълняват дълга си. В сблъсъка с истински, упорит и силен противник се оказва, че Червената армия има много танкове, но малко мотивация за въоръжена борба.
Според Солонин една от причините за това е рязко отрицателното отношение на голяма част от населението към съветската власт, излъгала народа с обещанията „земята – на селяните; фабриките – на работниците“, а фактически превърнала колхозниците в нови крепостници, организирала разкулачването и голодомора.
Масовите репресии в армията през 1937-38 г. според Солонин „превръщат значителна част от командните кадри на Червената армия за цял живот в смъртно уплашени хора“, които се боят да проявят каквато и да е инициатива и са само прости трансмисии между войските и Сталин.
Още една причина за нежеланието на армията да воюва според него е съветската външна политика през 1939—1941 г., когато Хитлер първо е „подпалвач на война“, а после става „най-близък съюзник“.
Важно е да се отблежи обаче, че Солонин многократно подчертава, че не бива всичко да се свежда до прости формулировки от типа на „армията отказва да воюва за Сталин“ и че причините, обусловили ниското ниво на мотивация и квалификация на бойците и командния състав, са твърде многообразни и имат своите дълбоки корени в руската история.
