юни
17
2011
Днес започваме една офроуд и не само обиколка на България. Боян ни качва на джипката и … газ към непознатата България!
Приятно четене:
Обиколка на България
част първа
Стара Загора, Сливен, с.Раково, с.Жеравна, с.Садово, Върбица, яз.Тича, Велики Преслав, Шумен, Мадара
Ето обещания разказ със снимки от пътешествието:
МАРШРУТ: Стара Загора, Сливен, с.Раково, с.Жеравна, с.Садово, Върбица, яз.Тича,
Велики Преслав, Шумен, Мадара, Плиска, Каолиново, Исперих, с.Свещари, с.Каменово,
Русе, с.Басарбово, с.Иваново, с.Червен, Никюп (Никополис Ад Иструм), Велико Търново,
с.Идилево, с.Хотница, с.Идилево, Севлиево (Хоталич), вр.Бузлуджа, Стара Загора
ВРЕМЕ: 25.04.2011 – 30.04.2011
УЧАСТНИЦИ: Слави (шофьор), Боян (навигатор), Живка(екскурзовод)
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Ден 1:
Минути преди потеглянето се доставят последните провизии.
Началото
От Стара Загора тръгнахме през селата, упорито избягвайки главните пътища, и така до
Сливен. Идеята беше
да минем край Карандила
и даже да се качим до където можем, но пътят ни отведе доста далеч от там по посока с.Раково. Интересно пътче , около което сливенчани обичат да ходят на пикник през почивните дни.
Карандила (вляво)
Тук поспряхме замалко поне да поснимаме Карандила (в дъното от ляво). Смутихме
някакви хорица дошли да се наслаждават на романтичната гледка. Сори, ама не може само
вие. Продължихме от завой на завой и хоп
в Жеравна,
ама там всичко беше затворено,
нали е почивен ден (25-04-2011). Само бакалийката работеше. Пасажерите се бяха
поуморили от пътуването и попривършили запасите от бира за изпът и бакалийката беше
добре дошла. Само дето там не раздават печатчета.
Тъй като на шофьора му беше омръзнал „гладкия асфалт” решихме да напуснем
Жеравна по един черен път.
Той беше нееднозначно отбелязан като негоден за използване. Имаше напречно изкопан
ров пълен със стъкла по средата на пътя. Някои обаче се беше погрижил да покрие тук
тама стъклата с камъни и успяхме да преминем. Истинското препятствие беше канавката
точно преди да се излеже на асфалтовия път. В един момент всички бяхме убедени , че ако
сега не се обърнем с джипката няма кога друг път да е. По пътя минаваше някво
минибусче, което спря по средата на пътя да ни гледа. Явно сме били интересна картинка.
Няма снимки от там защото всички бяхме провесени от прозорците да оглеждаме терена.
От Жеравна, хайде през Върбишкия проход, нали и той е историчека забележителност
(битката на хан Крум с/у Никифор I 811г.). Не че има някъв помен от това, но що пък да
минем от там.
От гр.Върбица пътят ни отведе до един полуостров в
яз.Тича
Беше станало късно и беше време да стъкмим лагера. Само да се бяхме сетили да си вземем ръкавици, брадвичка
или трион. На тоя п-ов освен някви трънесто-подобни дръвчета нямаше нищо друго. Все
пак посъбрахме някви съчки и поседнахме покрай масата. Е, разбира се шофера беше
първи.
Времето беше доста приятно и изглеждаше подходящо за лагер навън. На сутринта бяхме
на друго мнение. Сигурно ви е писнало от снимки на залези, но аз съм начинаещ
фотограф и ми струваше доста усилия да го заснема.
Ден 2:
На връщане от язовира към главния път решихме да пробваме ня’кво разклонение на трака,
по който дойдохме и пътят свърши…
Върнахме се обратно по стария трак. И по асфалта най-после стигнахме до
Велики Преслав – първият набелязан обект.
Посрещнаха ни учтиво, взеха ни парите и ни казаха , че като стигнем до музея там има
хора ще ни разкажат. Не им се разказваше много, но пък в музея имаше интересни неща.
Първо ни въведоха в трезора където се пази „Преславското съкровище”. Тъй като
незнаехме къде ни водят при вида на вратата бяхме изумени. Същински трезор. Разбира се
снимането беше забранено. Отидете го вижте няма смисъл от снимки. Ето малко снимки
от старопрестолния град.
ПРЕДИ:
СЕГА:
На мен ми приличаше повече на развъдник на знии отколкото на историческа
забележителност, но видяхме и по-зле подържани археологически паметници.
Ето доказателство за голямат популация на змиите там:
Това е малката Пепе (така я кръстихме), която с доста усилия успяхме да накараме да се
махне от пътя, за да не бъде размазана. Тя беше все още малка 15-20 см и за това бяхме
толкова смели.
Следваща спирка – Шуменската крепост:
Останахме с впечатлението , че хората по онова време само са се биели и са се молели в
църквите, защото всяко имаше поне 10 църкви, малко жилища и казарми. Уредникът на
крепостта се оказа и автор на статията за нея в Wikipedia и беше доста разговорлив. На път
за шуменските супермаркети не подминахме
„Паметник Създатели на Българската държава”.
Първият паметник, който има 3 лв вход. До сега не бяхме виждали
паметник , за който да се плаща и просто преминахме на растояние от касата,
разгледахме паметника и излязохме по пътечката зад него.
До колкото знам кракът на коня на хан Аспарух е падал преди години, но явно са го
закрепили отново. Сигурно за подръжка са 3-те лева.
На път за Мадара
навигатора не можа да разчете правилно крайпътните табели, картата и
GPS-a и изтървахме отбивката за главния път. Минахме покрай завода за алуминиево
фолио и поехме по „прекия” път за Мадара.
„прекият” път за Мадара
Чудесен път, няма много движение. Единствения проблем е разминаването с тракторите.
Покрай нивите, под ж.п. линията, по мостчето и се озоваваш точно след табелата на
Мадара.
Madara Rider, Shumen, Bulgaria
Беше около 18:00 часа, но „Мадарския конник” беше отворен, дори посетихме
музея. Из обекта ни разведе охранителя, който ни изнесе завидна беседа и ни показа
всички забележителности там.
Слави искаше да почувства Мадара в краката си, но го достраше да стигне до края на
скалата:
Катеренето по скалите на капището беше забранено, затова Живка се излегна върху тях.
Всъщност сладкодумният охранител се оказа и наш домакин. Бяхме настанени в
„Кумановите къщи” на много изгодна цена. След предната нощувка на брега на язовира
бяхме навити да платим доста повече.
Продължението:
Автор: Боян Бонев
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другата България – на картата:
Другата България
Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!
Tags: offroad, Велики Преслав, Жеравна, Мадара, Мадарски конник, Шуменска крепост, язовир Тича
