1
2
3
4
5
(53 гласа, оценка 4.66 от 5)
Белгийският великан е най-старата порода зайци, която човек познава още от XVI век. Създадена е в Белгия – провинциите Гент и Фландър, откъдето породата е получила и наименованието си. Зайци от породата белгийски великан се среща във всички страни, където се развъждат домашни зайци, като в различните места е претърпяла известни изменения. В Германия и Франция тази порода зайци е разпространена под названието фландърски великан, а в Америка – фламандски великан.
Белгийският великан е най-едрият и тежък заек с дълго, широко и замускулено тяло. Главата му е доста голяма, широка и грубовата, особено при мъжките индивиди, но е хармонично поставена по отношение на тялото. Ушите са големи, широки, плътни, изправени и достигат дължина 15-18 см. Шията е средно дълга и добре замускулена. Гърдите са широки и дълбоки с обхват 35-44 см. Гърбът е равен или слабо изпъкнал към пояспицата и крупата. Крупата е широка около 8-9 см. В областта на шията възрастните женски имат добре развита кожна гънка (гердан). На долната челюст мъжките зайци имат костен израстък, голям колкото копче. Дължината на тялото е 65-67 см, като в отделни случаи може да достигне до 1 м. Живото тегло при възрастните зайци е 6-7 кг, а отделни индивиди достигат до 12 кг.
Белгийски великан – разновидности
По цвета на космената покривка зайците от порода белгийски великан се различават четири разновидности.
I. Сив (по-светъл или по-тъмен). Осилестите влакна имат различно оцветяване по дължината. Долната част е гълъбовосиня, средната – жълта и горната – черна. Съчетанието на тези цветове дава жълтсникавосиво оцветяване на космената покривка, което много прилича на цвета на полския див заек. Пуховите влакна имат гълъбовосин цвят. Коремът, вътрешната страна на краката и долната страна на опашката са светли до бели. Смята се, че този цвят е най-стар и най-разпространен за зайците от породата белгийският великан.
II. Тъмносив, подобен па цвета на кенгуро, с черни и тъмносиви осилести влакна, равномерно разпределени по цялото тяло. Пуховите влакна са с гълъбов цвят. Коремът и вътрешната страна на краката имат по-светло оцветяване.
III. Железносив. Характеризира се с ръждива космена покривка и сивобяла искра. Осилестите влакна имат зонарно оцветяване. В основата са гълъбовосиви, по средата кафяви, а на върха черни. Пуховите влакна имат сивогълъбово оцветяване.
IV. Черен цвят по цялото тяло със съвсем слабо просветляване по корема, вътрешната страна на краката и долната страна на опашката. Пуховите влакна имат тъмногълъбово оцветяване. Зайците с черен цвят на космената покривка се срещат по-рядко. Цветът неустойчиво се предава на поколението.
Белгийският великан е много плодовит. При едно раждане дава 6-8 зайчета, но има случаи и на много повече. Зайчетата се раждат със средно живо тегло 60-65-70 гр. На едномесечна възраст достигат 700 гр., на 2 месеца – 1700 гр., на 4 месеца – 2700 гр. и на 6 месеца – 3900 гр.
Белгийският великан е сравнително къснозряла порода зайци. Обикновено се пуска в разплод на 8-10-месечна възраст.
У нас зайци от породата белгийски великан се отглеждат отдавна. Тъй като той е по-взискателен по отношение на храненето и по-специално към концентрираните фуражи, той е доста издребнял. Освен това белгийският великан е кръстосван с чинчила, кочовати зайци, местни и други породи, вследствие на което породата не е запазена в първоначалния си вид.
Белгийски великан
