Кири-и-и-л
1.
От ден на ден миризмата ставаше все по-остра и по-нетърпима.
Жените взеха да разправят, че идела от изпомрелите мишки и плъхове, защото точно по това време, кварталът бе нападнат от неизброима миша гад, която прииждаше от съседното село, което се намираше на няколко километра от квартала. Преди месец бяха изселили и последните старци оттам и то бе обречено да остане на дъното на новия язовир.
Заедно със старците в града, или по-точно в квартала, се изселиха и пълчища мишки и плъхове, които объркаха нормалния живот на жените и децата и ги принудиха да изкупят от кварталната аптека всичката отрова за мишки, а от железарския магазин – всички капани. Гадините, уловени в капаните, те давеха в коритата на дворните чешми и ги захвърляха на бунището, но онези, които, подгонени от глада и лакомията си, изяждаха отровните залъци корав хляб или мухлясало сирене, така си и изгниваха в незнайни дупки.
И тъй като капаните и отровните залъци ги залагаха предимно жените, които освен това давеха и изхвърляха на бунището уловената миша гад, те веднага решиха, че миризмата иде точно от отровените мишки и плъхове и се заеха с гипс и с цимент да изпушват дупките по подове и стени, но от това миризмата не намаля, а като че започна още повече да се усилва.
Тогава бабите решиха, че това е миризмата на нечестивец, който мре за втори път, но никой не им обърна внимание, защото хората ги интересуваше откъде иде миризмата, а не какво точно мирише.
2.
Всички бяха толкова заети да търсят какво умирисва квартала им, че не обърнаха внимание дори и на двете момиченца, които казаха, че миришела къщата на леля Славка.
Надали щяха изобщо да им обърнат някакво внимание, ако едното момиченце не се бе разревало на глас от обидното пренебрежение на възрастните и настойчиво не бе задърпало баща си към тази къща…
…Никой от мъжете в квартала не бе прекрачвал нейния праг, но всички поне по сто пъти бяха чували по сто различни истории за жената, която живееше в къщата и поне по още пъти още, когато са се прибирали вечер пийнали, им се бе приисквало да почукат на вечно заперденото й кухненско прозорче: никой от квартала обаче не знаеше със сигурност нищо за миналото на тази жена и това ги караше да гадаят и така за едни тя се бе превърнала в неуспяла киноктриса, за други въдворена в този квартал още преди години, за трети бе вдовица на бивш царски генерал, осъден на смърт от Народния съд, за други – любовница на един от шефовете на града…
Никой не можеше да изброи пълния списък от биографии, които многоликото любопитство й приписваше, но всички много добре си спомняха как изглеждаше тя, особено в леките си летни рокли, които като кожа лепнеха върху тялото й…
3.
Наистина край къщата миризмата стана още по-остра и по-нетърпима.
Към входната врата водеха четири каменни стъпала, изтрити по средата от многобройни стъпки и надупчени в краищата си под стрехата като сипаничави от многобройни дъждове. Точно тези стъпала стреснаха мъжа и той се върна, за да повика и останалите, а после, докато ги чакаше да се съберат, ненадейно се сети нещо; ами ти бе, откъде разбра, че точно тази къща мирише?… Каква работа имаш ти тука,а?…
Детето се присви от болка и задърпа стиснатата си ръчичка; леля Славка ни даваше бонбони и ни питаше дали си решаваме задачите, а когато й кажехме, че не сме могли, ни ги решаваше само за минутка… Момиченцето щеше да каже още нещо за жената, но вече никой не го слушаше.
Мъжете се бяха събрали и с гръмогласни подканяния и подвиквания хлопаха по външната врата. Хлопаха, докато поне на половината не им се обелиха кокалчетата на пръстите и тогава вкупом натиснаха вратата и я издъниха. От инерцията първите влетяха в тясното коридорче, но само след секунди през глава се втурнаха навън, а след тях десеторно по-силна воня заля квартала, припълзя по покривите и на талази хукна към града. Мъжете изчакаха малко, поеха си дълбоко въздух и отвориха вътрешната врата.
Това, което видяха, сгърчи стомасите им и ги накара да се качат в глътките им и да заседнат там, а бащата на момиченцето, което ги беше довело тук, не издържа и повърна като опръска обувките на останалите мъже, но тъй като стомасите им вече здраво бяха заседнали в глътките, те не успяха дори и да го напсуват, а само го изблъскаха навън, където той се изми на чешмата и хукна към телефонната кабина, за да се обади в милицията…
4.
Жената се засели в квартала преди десетина години, а в тази къща я настаниха направо от общинския съвет и това стана причина по-късно да разправят, че била любовница на някого от шефовете на града, а други, че била въдворена тук заради аморални прояви в столицата…
…Преди нея в къщата живееха двама бездетни старци: дядото по цял ден киснеше в кафенето и докато все още виждаше, от време на време изиграваше по някоя табла, но когато пердето съвсем замъгли погледа му, само седеше и слушаше, но продължаваше да бъде толкова редовен в посещенията си, че когато една сутрин столът му остана празен, старците веднага решиха, че повече няма да го бъде и отидоха да го видят за последно, а само след още няколко дни, пак така дружно, го изпратиха до северния край на квартала; сигурно ще му бъде тежко без кафенето, ама то както е тръгнало, май скоро всички накуп ще отидем да му правим компания, шегуваха се с угаснали очи старците…
Бабата пък по цял ден чоплеше нещо из дворчето, което бе голямо колкото спален чаршаф, но тя така го прошарваше с различни зеленчуци, че винаги имаше какво да откъсне от лехите – от ранна пролет, та до късна есен… Когато кварталът изпрати дядото до северния край, бе началото на лятото и редовете в дворчето грееха в най-различни цветове, но всичкият този берекет така си и остана неприбран, защото само десетина дни след раздялата на стареца с кафенето, жените изпратиха и нея до северния край на квартала; колкото по-скоро, толкоз по-добре, бе казала тя на дружките си, които, като не я видели цял ден да защъка по дворчето, веднага се усъмнили и отишли да я навестят; нищо, нищо ми няма на мен, пък вие вижте там, наберете си колкото и каквото има, та да не изгният напусто благинките, че то на мен вече комай нищо ми не трябва…
Когато на другия ден дошли да я видят наново, я заварили с надената незапалена свещица в скръстените върху гърдите й съсухрени ръце, облечена в най-новите си дрехи…докато траеше приготовлението за погребението, едно от децата откъсна домат и жадно го захапа, но отведнъж се сети нещо, сепна се и го захвърли, след което дълго жабурка с вода устата си…
От общината изпратиха писмо до някакви далечни роднини на старците, но никой не се обади и на следващата година настаниха жената… Когато тя остави големия си куфар и отвори дворната врата, от буренясалото дворче с писък към небето се вдигна огромно сиво, пулсиращо и цвърцящо кълбо, което така я стресна, че тя залитна и приседна на куфара, а когато се съвзе, от огромното чудовищно сълбо не бе останало нищо или по-точно – то вече се бе разпаднало на безброй шумни врабчета и синигери, които кръжаха над двора и неистово протестираха срещу нарушеното си спокойствие и територия, но страховете им се оказаха напълно безпочвени, защото жената дори и не погледна буренясалата градинка… Не я погледна и през следващите години и тя си остана родно място за поколения наред врабци и синигери…
