Откъде тая страст – по конете? Див копнеж… И влудяващ нагон! Даже нощем – в съня ми, простете, мъжка сянка не броди… А Кон.
Как го чакам – неземно честита! Мен ли – грешната, беше избрал? Иде Ангел-спасител… Долита… Кон с божествено име – Астрал.
Що за гибелна страст по безкрая? В мен клокочи… Взривява кръвта. Откъде тази лудост? Не зная… Древен спомен, възкръснал в Мечта.
Щом в Пегас прероди се Медуза, бликна извор свещен в Хеликон… Пих от него… И щедрата Муза ми изпрати знамение… Кон!
Не упреквам в покорство жените. На мъжете – не давам урок… Ех! Наяве – да хвана юздите… И тогава… Опазил ме Бог!
