~ Зад всеки велик мъж стои велика жена ~
Из „Най хубавото накратко“
Томас Уилър, главен изпълнителен директор на застрахователна компания в Масачузетс, и съпругата му пътували с колата си по междущатската магистрала, когато той забелязал, че бензинът им свършва. Уилър завил в следващата отбивка и скоро открил западнала бензиностанция с една единствена колонка. Той казал на самотния служител да напълни резервоара и да смени маслото и тръгнал да се поразтъпче около бензиностанцията.
Като се връщал към колата, Томас забелязал, че съпругата му и бензинджията водят оживен разговор. Но щом наближил до тях, и двамата млъкнали. Никой не проронил нито дума, докато Уилър плащал сметката. Едва като влизал в колата, той зърнал как бензинджията махнал с ръка и казал: – Приятно ми беше да си поговорим.
Докато се отдалечавали от бензиностанцията, Томас попитал жена си, дали бензинджията й е познат. Тя охотно признала. Учели в една гимназия и ходили сериозно в продължение на година.
– Боже мой, имала си късмет, че съм се появил аз! – изперчил се Уилър. – Ако се беше омъжила за него, щеше да бъдеш жена на бензинджия, вместо съпруга на главен изпълнителен директор.
– Скъпи мой – отвърнала жена му, – ако се бях омъжила за него, той щеше да бъде главен изпълнителен директор, а ти бензинджия…
„Пилешка супа за влюбени души“
