Страстният, див секс, напомня за това, че в природата на човека е заложен стремежът да се обладае другият, чрез освобождаване в човека на животинското начало. Това дава възможност да се изживее сексуалното удоволствие по-ярко, по-пълно и по-остро, за разлика от другото сексуално удоволствие, което възниква в отговор на нежните продължителни ласки. И въпреки, че в социалното общуване, повечето хора “отхвърлят” такъв тип поведение, в своите сексуални фантазии, те са доста по-разкрепостени и мечтаят за забранения плод. Говорейки за любов, винаги се отделя внимание на нежността, духовната близост и незаслужено се оставят настрани не по-малко важните в интимния живот – агресия и първични пориви на сладострастието. Обикновено агресията се свързва с жестокостта и враждебността, или като желание да се причини вреда на друг. В действителност, жестокото обръщение към някого, винаги е съпроводено с пълна безпомощност или, напротив, с абсолютно всемогъщество, когато другият се възприема като враг, който следва да бъде унижен, унищожен, или да бъде ползван като обект по свое осмотрение.
В сексът, обаче, неистовият напор и проява на животинското начало в нас предполага съвсем друго отношение към партньора – като равен. Именно така, ще се усети собствената сила и жизнената енергия, без която желанието би угаснало. Такава агресивност престава да бъде оръжие и се превръща в инструмент на желанието и удоволствието. Fritz Pearls, който е основател на Гещалттерапията, нарича агресивността едно от най-важните качества за развитие на човека. Той използва в качеството си на метафора процесът на хранене – човек “напада” храната, разкъсва продукта, сдъвква го, гълта го, и по-нататък храносмилателните органи го доразграждат, за да се получат градивните вещества за организма. Така е и в секса – има рязкост и напористост, позволяващи да се получи удоволствието. При това е важно да се съблюдават рамките, приети в отношенията на дадена двойка.
Една от тайните на зрялата сексуалност се състои в умелото управление на собствената ни агресивност. Когато ние постоянно се сдържаме, сексуалните ни отношения стават по-постни, което довежда до фрустрация и ние чувстваме разочарование, неудовлетвореност, невъзможност за реализация, което е важно за Аз-ът. Когато агресивността е прекомерна и необуздана, тя прераства в насилие. За да се намери необходимият баланс, следва да признаем и приемем своите фантазии. Така, те пораждат енергия, захранваща сексуалното желание и освобождават тялото. Съгласно изследването на американските психолози Robert Crooks и Karla Baur, 30% от мъжете мечтаят да “принудят някого към изпълнение на секс-желания”, а за “секс по принуда” – мечтаят 28% от мъжете. Твърде вероятно е, тези проценти да са доста по-високи, но поради социални фактори, тези желания да остават несподелени и неосъществени. Не толкова голям е обаче процентът от хората, които се осмеляват да споделят със своите партньори, своите сексуални фантазии, като в първите периоди на влюбеност, между влюбените изобщо и не присъстват разговори за сексуалните фантазии, макар, че би следвало постепенно да се загатват и такива теми. Френската психотерапевтка Brigitte Martel в своя труд за “секс-фантазиите”, споделя, че голяма част от хората се страхуват от собствените си мисли и чувства, които смятат за аморални, срамни и поради това ги подреждат дълбоко и скрито в своето съзнание. Но между тайните и явните сексуални мечти има голяма разлика: когато партньорите решат да споделят един с друг своите фантазии, то откровенността по правило следва да сближи двойката, да освободи чувствата и да позволи проявите на разумната сексуална агресивност.
За да се прояви импулсивната част от нашата сексуалност, следва да й бъде дадена такава възможност. В момента, когато най-накрая наберем смелост и решим да освободим своите желания, ние даваме шанс на себе си да направим отношенията ни по-живи, а насладата по-ярка. Реализирайки сексуалността, ние получаваме удоволствие, изпитвайки пълноценно чувството на близост с другият човек. Затова и проявите на животинската страст могат да бъдат наблюдавани и почувствани от хората.
Енергията на сексуалната агресивност може да бъде изгубена, ако ние не й дадем възможност за изява, потискайки я насочено. Самата агресивност винаги плаши хората, но типизацията й, би спомогнала за пълноценност в някои типове изживяване. Тя е важна част от сексуалността, тъй като дава наслада, освобождавайки животинското начало, поради което, можем да изживеем пълноценно отношенията си, давайки и получавайки сладострастие и свобода на сексуалните фантазии.
