Позитивното – храна за душата: Не ме питай, как се обича!

210
Добави коментар

Не ме питай, чедо, как се обича.Не ме питай. Мълчи…То, не беше любов, нито вричане.Беше сливане. Очи със очи.Беше жива вода. Беше клада.Беше бяла и черна смокиня.Беше прошка и грях,и бях, и ме нямаше,защото – в него живях.С него се случвах.С него падах и ставах.С него и в него вървях.И си губих посоките,и забравях коя съм,и нагоре летях.Беше ми всичкото – и хляба, и виното.Беше ми утрото. В него изгрявах.Беше ми църквата и камбаната,жажда ми беше и шепа завет.Беше душата ми, чедо,а без душа и сълзата боли.И не питай, как се обича.Не ме питай. Върви.И гори, но не на талази.Като факел изгаряй. Светѝ.И нека… Бог да те пази! Автор – Йорданка Андреева /ASTERI/