Общински избори в София (1920 – 1930 г.)
Въпреки че е лято, в България вече започна предизборното шоу. И явно моделът със светлото бъдеще, което аха-аха да стигнем, все още е в много добра кондиция за немалка част от избирателите над 60-те години, които дори и когато са омерзени от преминалите като тайфун през държавата ни майстори на чудеса, продължават да вярват, че ако не този път, то следващия наистина ще уцелят правилното чудо.
Но явно това не е от вчера.
Ето на какъв текст попаднах, докато се ровех из старите книги, за да видя какво са правили по време на избори нашите деди, построили съвременна България.
Препоручения за бъдеща деятелност към онези мераклии-поданици на княжеството, които веч са кандисали или все още се назландисват да се надпреварват за кметове и общинари.
1. Откъм Финансиалност.
Лицето-поданик требва да бъде задължително финансиално състоятелен. Туй ще рече, че отнапреж требва да е струпал и заделил парици, имот и добитък, та га седне на кметский или чиновнический стол, да не посегва скрито и тайно в общинската хазна, орезилявайки по тоз начин себе си, челядта си, родата и достлука си (приятелите) пред гражданството и своите душмани.
2. Откъм Външен изглед.
Кога се възправя пред людете, лицето-поданик требва да се напрегва с цел сдобиване на достолепен вид и да придава на ликът си ведро и благо изражение. Одеждите му следва да са в опрятно състояние, взорът бистър, чомбазът вчесан, а мустаките неразчорлени. От само себе си се подразбира за каяфетът (тоалета), тъй щото кошулята да е прана и добре подгащена, поясът пристегнат, беневреците закопчани и опети, а горната дреха –изчеткана и нелекьосана. Ще е добре, ако не личат кръпки тук таме, а ако ги нема хич – още по-добре.
Кога се падне да посетува сборища, вечеринки, градското театро, а също по празници и на черкуване, лицето да е облечено и натъкмено в най-новий си кат дрехи и обязателно с лъснати чизми.
Кога лятос е много жежко и лицето се запотува бая, не вреди по начесто да си мий табаните, чаталът, под мишците, ушите и вратът, та кога се доближава до съмишленици и симпатизанти, да не го позаобикалят от далеч и да си затъкват носът по причина на изригваната воня.
Кога се удаде лицето да е покането от по-преди на попийване и поядване заедно с други хора или съпартизанти, да не се наядва отнапреж с чесън и други таквиз дъхави откъм зловония зелении или престоял и залоен овчи джигерец. Да седи благопристойно на посоченото му место сред дружината, да не гръмогласничи, да не размахва безпричинно членовете си нагоре-надолу, да не пръхти, да не се дръгне и оригва, сумти и попръдва. По тоз начин няма да се погнусяват от него и да го имат за по-долен и нефелен, а тъкмо напротив.
3. Откъм Фамилия.
Добре е лицето-поданик да е оженето, да има мила и свестна булка, послушна и любвеобилна челяд, и добрейши майка и баща, та кога фамилията излезне по празник из чаршията или в черковата, всячески да внушава почтителност, идеалност и умиление. Ако се появи неожидан зор по некой начин да въдворява ред и послушание, да не устройва тутакси сеир на зяпачите, градските кибици и безделниците, а чак у дома си, после произшествието да гълчи и побийва непокорните деца и жена си на скрито, зад дуваря или перделъка.
4.Откъм Ред и Почитание.
Лицето-поданик да признава, уважава и почитува върховенството на законът, по-горните чинове и князът. Ако се случи да бъде избран за кмет или общинар, всячески да подпомага деятелността на приставът и стражарите, с цел сдобиване на почтеното гражданство, търговците и еснафа с най-големо спокойствие и рахат.
Да се явява немедлено денем или по нощята при зов за помощ срещу напаст от чапкъни, нехранимайковци и шашкъни. Същите тези, що причиняват със своите злодеяния, безчинства или йерхонски пиенски вой всекакви беди или душевно неразположение на почтените люде, да се озаптяват овреме.
По подир озаптените синковци-човеконенавистници да бъдат запирани в кауша, а при повторно провинение, потретяване, почетвъртяване и пр. да бъдат доволно понабийвани, че и обилно понабъхтявани за назидание от некой по-снажен и налят стражар, но само по дебелите меса, пищялите и кунките, а не по главата – по причина придобиване на безпаметност или улавост.
5. Откъм Образователност.
Лицето-поданик да е безсъмнително грамотно, да владей краснописа задоволително, да чете бързо на ум, без да блещи очи и явно да шава с бърни, а най-подир да владей удовлетворително прости сметки, таблица за умножение и други аритметически мурафети.
Твърде добре ще е ако умее да изразява словесно мислите си гладко, ясно, без запъване, мънкане, безпричинно покашлюване и други телесни звуци, като през целото това време ликът му возприема братолюбив, возвишено-ласкав и одухотворен образ. Ако прави ката дневно таквиз упражнения у дома си пред огледалото, лицето-поданик неминуемо ще се изпедепца до подобие на Цицерона.
Кога пристигне в градът или селото по-горен и по-начетен партиен началник, подначалник или друг откроителен заповедник, лицето да слуша осторожно и записва в тефтеря препоруките му. Да си туря любезна гримаса даже кога гостенинът гълчи, попържа и излива ядът си за разни неудачия, серсемлък, слабоумни деятелности и дивотии, сътворени от местната партийна дружина и нейните баш-сайбии. Така лицето ще изпъкне със своята старателност, прилежност и всеотдаденост към делото.
6. И като Окончание.
Ако, прочитайки осторожно 2-3 пъти тез препоруки, лицето-поданик съблюдава точ в точ или се доближава съвсем до горните рекомендации, с Божия помощ и повече късмет може да се надева на успех. Пък сетне…ако работи с пламенност, хъс и жар на ползу роду, кога му свърши мандатността, ще да може честит и с високо издигната глава да мине из чаршията, па достовете, еснафа и другите първенци да му свалят капа, да му казват „Сполай ти“ и „Аферим“, та даже да му цалуват десницата и да го попримолват да кандише за повторка на мандатът!
