Зрелищният крах на финансовия капитализъм би трябвало да бъде сигнал за разцъфването на европейските леви движения след продължилата две десетилетия доминация на пропазарната идеология, пише Пол Тейлър от Ройтерс.
„Ако сега не е моментът за социална демокрация, то кога?“, пита в последния брой на политическото списание „Нойе
гезелшафт/Франкфуртер хефте“ Томас Майер, един от водещите теоретици на Германската Социалдемократическа партия (ГСДП).
Само за два месеца цялото политическо пространство в Европа и САЩ се обърна наляво. Консервативните, както и левоцентристките правителства
национализираха или „спасиха“ банки, приеха по-строги финансови правила и обявиха програми за стимулиране на икономиката. Призиви за държавна намеса, която да обуздае ексцесиите на
капитализма и да защити собствениците на жилища и семействата от кредитна катастрофа, замениха заклинанието за магията на пазара.
Американските гласоподаватели обърнаха гръб на консервативните републиканци и избраха за президент харизматичния демократ левоцентрист Барак Обама.
През 2000 г. сред правителствата на държавите членки на ЕС, които тогава бяха 15, 11 бяха управлявани от социалисти или
социалдемократи. Сега в левия край на политическото пространство има само четири европейски правителства – във Великобритания, Испания, Португалия и Австрия.
Партията на труда в Холандия и германската ГСДП са по-малките партньори в управляващите коалиции.
„Сега не е време да се връщаме към протекционистичния, анти-европейски, анти-глобалистичен модел „социализъм в една
страна“…нуждаем се от нов модел, който да доказва необходимостта от държава с необходимия стратегически капацитет, която да действа с цел да прекрои положителни сили на глобализацията на национално, европейско и международно равнище, а не от модел, който да възхвалява всемогъщата държава и връщане към старомодния интервенционизъм“, казва Роджър Лидъл,
вицепрезидент на Полиси нетуърк, международен институт, придържащ се към левоцентристки убеждения.
