Привет,
Търсейки хотел за престой в Приморскоq попаднахме на хотел Вивас. Първия ден всичко е на ниво, не те гледат в портфейла и не ти дават зор. Настаняваш се, приготвяш се за плаж и ти казват, че и после може да си оправите масрафите. Първият ден минава, а с него и доброто впечатление. На следващия ден решаваме да закусим в ресторанта на хотела, който, разбира се, предлага прясно размразени „вкусни“ супи, но уви, персонал не се вижда. След щателно оглеждане на терена се забелязва, че сервитиорката си яде безгрижно слънчоглед навън и не и дреме дали има някой там или не. Следва реплика от нейна страна: – Майко-о-о, ми ни тъ видях уе! След сконфузния смях, от моя страна, с моя другар се настаняваме на маса. Поръчваме си нещо за пийване, след поднасянето, на което сервитиорката ми отправя въпроса: – Сламка искаш ли? Аз: – Да, разбира се. Почувствах се гузен, че я поисках. Последва бурен смях от страна на момичето. А после и от моя, но тук не свършва всичко. Следва нещо, което ми обърна представите за нормално поведение и етикет!!! Тя чисто и просто вдигна ръка, все едно всеки миг ще ми зашлеви шамар!!! Млад съм, забавна натура, но това и на мен ми дойде в повече!!! Strike one!!! На следващата сутрин, аз към съдържателката: – Добро утро! Прощавайте, ще Ви помоля за две хавлии. Съдържателката към мен: – !?! Аз за тия пари, които ми плащате на вечер, не сменям хавлии! Аз: – ?!? Мамка му, забравих, че съм в България! Все пак, не аз сам определил цената за нощувка, а тя! И, все пак, може би, трябваше да се почувствам виновен?!? Съмнявам се. Strike two! И за капак на всичко е милият момент, в който виждам как малко и симпатично момченце, явно с някаква роднинска връзка с по-горе споменатата г-жа, се… изпикава пред входа на хотела, оставяйки симпатична локвичка на горещата площадка на входа на „приветливия хотел, построен в една „прекрасна“ туристическа дестинация! Strike three!
