У дома

У дома

Погали с ръка пожълтелите образи и очите ѝ се напълниха със сълзи. Изтри ги с трепереща ръка. Като вчера си спомняше как се качват на влака за България.

– Само за малко отиваме, Илонка, само за малко, докато майка ти оздравее – баща ѝ я галеше по главата утешително, а очите на майка ѝ блестяха с непознат блясък.

Много беше чувала за България. Всяка вечер, преди да си легне, баща ѝ разказваше истории от неговото детство. Там, където живеел не било град като този, ами по-скоро малък град, като село, и децата по цял ден тичали на воля, ловели риба, лудували. Било много зелено и имало река. Но не такава голяма като Дунав, който разделяше родния ѝ град на две, малка рекичка била и децата свободно я преминавали от единия бряг на другия, без лодки.

– Татко, не можем ли да си вземем лодката щом там, където отиваме, има река? Баща ѝ се засмя и ѝ обясни,че няма как да натоварят лодката на влака. Ще вземат само най-необходимото, нали заминават за кратко. Ласло, детето на...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност