Кои са икономически най-важните болести по пипера и доматите?

2
Добави коментар
davis
davis

 
1
2
3
4
5

(137 гласа, оценка 4.07 от 5)

Болести по пипера и болести по доматите – икономическо значение

България е страна с традиционно интензивно отглеждане на домати и пипер в полски условия. За да се получи качествена продукциято производителите трябва да познават симптомите, условията за развитие и мерките за борба с икономически най-важните болести при домати и пипер.

СТОЛБУР (MYCOPLASMA)

Развитието на болестта столбур е свързано изключително с разпространението на вектора, преносител на болестта Hyalesthes obsoletus – Поветицова цикада. Hyalesthes obsoletus – Поветицовата цикада зимува, като ларва в корените на поветицата. През втората половина на юни цикадата мигрира и напада други растения. Цикадите смучат сок от листата на нападнатите растения. В мястото на убождането се вижда малко светло петно, което често остава незабелязано. Пряката повреда няма голямо икономическо значение. Опасно е пренасянето на столбура (Mycoplasma) по доматите и пипера. Когато е смукала сок от болни растения, като ларва, цикадката може да разпространява болестта до края на живота си. Признаците на болестта столбур се проявяват след 30-35 дни от момента на инфектирането. При пипера се наблюдават хлоротични растения с ладиевидно завити листа. Листата са твърди и щръкнали, като от долната им страна нерватурата е виолетово оцветена. При пипера се наблюдава кореново гниене, при което кората на загнилите корени се отделя лесно. Растенията бързо изсъхват.

При доматите освен хлорозата се наблюдават и различни видове деформации особено по чашелистчета – стерилни цветове. Плодовете са безвкусни, месото им е слабо оцветено и твърдо.

Тъй като няма устойчиви на столбура (Mycoplasma) сортове то трябва да се приложат следните агротехнически мероприятия:

ранно и по-гъсто засаждане на културите;
засяване на кулисни пояси от царевица по краищата и през 5-6 реда в посевите;
засаждане между пипера, доматите, картофите и другите чувствителни култури, на репелентни растения (босилек, чубрица, червено цвекло, тагетис, циния и др.);
унищожаване на плевелите – гостоприемници и източници на зараза (поветица, паламида, татул, черно куче грозде и др.);
комбинирано торене, поливане, обработка на почвата и всички останали мероприятия, осигуряващи бързо и буйно развитие на растенията.

Няма регистрирани препарати за борба със столбура в зеленчуковите култури, но могат да се използват всички инсектициди, разрешени за борба с трипсовете. При люцерната е регистриран препарата Шерпа 25ЕК – 40 ml/dka. По възможност се третират и съседните площи. Пръскането с препарата се повтаря, в зависимост от срока му на действие. След като неприятелят мигрира по зеленчуковите растения, се третира самата култура, както и заобикалящите ги ивици. С наближаване на беритбата, да се спазва стриктно карантинния период, на използваните препарати за растителна защита.

БРОНЗОВОСТ ПО ДОМАТИТЕ (TOMATO SPOTTED VIRUS)

Бронзовост е опасно вирусно заболяване при средно ранните и късните домати и пипер. Пренася се чрез трипсове. В тези насекоми вирусът презимува, но може да се запази и в многогодишните украсни растения. Тази болест по доматите поврежда листата и плодовете, по които се образуват закръглени петна с бронзов оттенък. Борбата с бронзовост по доматите и пипера се свежда до:

дълбока есенна оран за унищожаване на трипса;
избягване предшественици като тютюн, домати, пипер;
унищожаване на плевелите ;
използване на здрав разсад и химическа борба срещу преносителя (трипса) в разсада и в насажденията от домати и пипер.

БАКТЕРИАЛНО ИЗСЪХВАНЕ (CLAVIBACTER MICHIGANRNSIS)

Бактериалното изсъхване се развива масово особено при средно ранните домати. Некачественото обеззаразяване на семената е основната причина за това заболяване. Бактериалното изсъхване (Clavibacter michiganrnsis)се развива в проводящите съдове и ги разрушава. Нападнатите растения увяхват и изсъхват.

За борба с бактериалното изсъхване се препоръчват профилактични мерки, като:

задължително обеззаразяване на семената;
отглеждане на разсад в стерилна почва;
оптимален поливен режим.

За обеззаразяването на семената се използва Солна киселина 0,8% разтвор в продължение на 24 часа при 20-21°С, Бактерицин – 10 г/кг или Фализан насбайце – 0,25% за 60 min. Торфо-почвената смес се третира с Формалин 1:50 в доза 5-10 g/m²

БАКТЕРИЙНО УВЯХВАНЕ (PSEUDOMONAS SOLANACEARUM)

Болестта показва силно развитие при полско производство домати. Бактерийното увяхване (Pseudomonas Solanacearum) е системно заболяване. Бактерийното увяхванесе пренася, чрез семената, растителни остатъци, чрез наранявания, от насекоми и поливната вода. Заразените растения имат хлоротичен вид, увяхват и загиват. Проводящата система е кафява, с ексудат, но за разлика от бактериалното изсъхване не е разрушена. Мерките за борба се водят, както при бактерийното изсъхване.

БАКТЕРИЙНИ ПЕТНА (ХANTHOMONAS VESICATORIA) И БАКТЕРИЙНО СТРУПЯСВАНЕ (PSEUDOMONAS SYRINGAE)

Тези болести по доматите и пипера се предават със семената, поливната вода, дъжд и наранявания. По листата се образуват дребни некротични петна с хлоротичен ореол. По стъблото и листните дръжки се образуват елиптични петна, които могат да доведат до пречупването им.

Признаци по плодовете:

при бактерийни петна, петната нарастват и покафеняват, хлътват и напукват;
при бактерийно струпясване петната са дребни, сухи, във вид на струпеи;

Бактериите се разнасят по време на дъжд. Мерките за борба са същите както при другите бактериални болести по доматите и пипера. По време на вегетацията се препоръчват пръскания с медни средства:

Меден сулфат – 0.4%, Купроцин – 0.4%, Фунгуран – 0,3%, Шампион – 0.2%, Купроксат – 0.3%, Косайд – 0.3%.

При пипера и доматите е необходимо 3-4 години сеитбообращение.

КАРТОФЕНА МАНА (PHYTOPHTHORA INFESTANS), ЧЕРНИ ЛИСТНИ ПЕТНА (ALTERNARIA SOLANI)

Картофената мана (Phitophora infestans)е най-вредоносната болест по картофите, както и по ранните и средно ранните домати. Причинителят зимува в клубените и след като се развие по ранните картофи, се предава на доматите. Оранжерийното отглеждане на домати благоприятства целогодишното развитие на тази болест. Борбата с картофената мана се води на базата на прогноза и сигнализация. За критичен се смята период, ако през два последователни дни температурата не пада под 10 градуса, относителната влажност е 78-80% и има наличие на роса, мъгла, ръмеж.

Предпазни пръскания срещу картофена мана се правят с:

Бордолезов разтвор 1% , Купроцин супер 0,3%, Дитан М 45 – 0,2%.

Лечебни пръскания се правят с:

Акробат МЦ – 0,2, Верита ВГ – 0.15%, Корсейт М ДФ – 0.25%, Корсейт РВП – 0.25%, Купросейт 45ВП – 0.3%, Мелоди компакт – 0.3%, Ридомил голд – 0.25%, Фунгуран -Шампион – 0.15%.

Борбата с черни листни петна Alternaria solani трябва да се води още по време на отглеждането на разсада. Необходими са пръскания със следните фунгициди:

Пероцин – 0.3%, Дитан – М45 0.2% или Скор – 0.075%. По време на вегетацията пръсканията срещу тази болест могат да бъдат съчетани с пръсканията срещу маната.

ВЕРТИЦИЛИЙНО УВЯХВАНЕ ПО ПИПЕРА (VERTICILLIUM DAHLIAE)

Вертицилийното увяхване се дължи на многогодишното отглеждане на пипер и патладжани на едни и същи площи. Тъй като заразата се натрупва в почвата трябва да се спазва 3-4 годишно сеитбообръщение. Добри предшественици са житните култури. Броколите са една от предпочитаните култури, защото те се използват за изчистване на почвата от патогена.

Мерките за борба при вертицилийното увяхване по пипера са:

спазване на 4–5-годишно сеитбообръщение;
засаждане на здрав разсад;
отглеждане на растенията върху богати на хумус почви;
през вегетацията трябва да се поддържа оптимална влажност на почвата;
унищожаване на растителните остатъци след прибиране на продукцията.