1
2
3
4
5
(57 гласа, оценка 4.12 от 5)
Първите тежковозни породи коне били създадени в Англия. Това са шайрският кон (Shire Horse), клайдесдалският кон (Clydesdale horse) и суфолкският кон (Suffolk Horse).
Шайрски кон (Shire Horse)
Шайрският кон е най-масивният от тежковозните коне. Шайрският кон е потомък на старите рицарски коне в Англия. Благодарение на съответна селекция и обилно хранене конете от тази порода постепенно били окрупнени. По-късно в шайра била влята кръв от фламандски и холандски коне. Тази порода тежковозни коне е застъпена в цяла Англия и отчасти в Ирландия. Шайрът се характеризира с голяма и груба глава, дълга и силно замускулена шия, ниска холка, широк гръб и поясница, широка и наклонена крупа, добре развит гръден кош, къси крака и силно развита костна система. Характерна за тази порода тежковозни коне е обрасналостта на крайниците от карпалните и тарзалните стави надолу. Цветът на косъма е кестеняв, черен или алест с големи бели петна по главата и крайниците. Височината при холката се движи между 165 и 175 см, обхватът на гърдите – 210 до 250 см и обхватът на свирката – 28 до 30 см. Живото тегло достига до 1000-1100 кг. В миналото много шайри били изнасяни за САЩ, Канада, Южна Америка и отчасти за Западна Европа и Русия.
Клайдесдалски кон (Clydesdale Horse)
Клайдесдалският кон е създаден около реката Клайд в Шотландия. Получен е чрез кръстосването на по-масивни местни кобили с фламандски жребци, а по-късно и с шайри. Тъй като има кръв от шайра, клайдесдалът прилича на него, но е малко по-лек. Главата е груба, често с изпъкнал профил, шията е дълга, тялото е удължено в средната част, крайниците са по-високи и също обрасли като на шайра, но не така обилно. Цветът на космената покривка е кестеняв, също с големи бели петна по главата и краката. При същата височина като шайра обхватът на гръдния кош е по-малък – 190 – 210 см, а на свирката е 25-28 см. Живото тегло на клайдесдалския кон се движи между 700-1100 кг. Клайдесдали също били изнасяни за Америка, Италия и Русия.
Суфолкски кон (Suffolk Horse)
Суфолкският кон е създаден в графството Суфолк. Смята се за стара порода, тъй като в продължение на 200 години се развъжда в чисто състояние. През това време само два пъти били използвани шайрски жребци за вливане на кръв. Получен е чрез кръстосване на местни кобили с нормандски жребци. Суфолкът е по-лек, по-сух и по-малоброен в сравнение с другите две породи тежковозни коне. Главата е пропорционална, суха, шията е обилно замускулена, със силно развит гребен, почти сливаща се с тялото, крупата е добре развита, дълга и широка, гръдният кош е бъчвообразен и дълъг (суфолкът е наричан още кон-бъчва заради заобления му гръден кош), крайниците са къси и сухи, без обрасналост. Цветът на косъма е алест в различни оттенъци, обикновено без бели петна, като се срешат само по-светла грива и опашка. Суфолкският кон има по-леки и бързи движения в ходом и тръс. Височината при холката варира до 160 до 170 см, обхватът на гръдния кош – от 200 до 220 см, обхватът на свирката – 24-25 см. Живото тегло е 700 до 1000 кг. В миналото суфолкски коне били изнасяни в Америка, Австралия, Южна Африка, Русия и други страни.
