* Днес гост-блогър е Ан Коултър
Тези от вас, които следят масовите безредици във Великобритания по телевизията или интернет, вероятно са успели да забележат, че доста голям процент от мародерите, които вилнеят по улиците са бели – нещо, което доста рядко успяваме да видим последните години.
Не само това, но в своеобразен триумф на феминизма, много от тези, които грабят магазините, са жени. Дори “инвалиди” (или поне пенсионирани по инвалидност и получаващи помощи за това) изглежда са по чудо преодолели осакатяващите си болести, защото в ютюб можете да видите как със завидна пъргавина скачат от количките си, за да си гепят я телевизор, я нещо друго. Поздравления, Великобритания! Ти успя да превърнеш гражданите си във варвари, без оглед на тяхната раса, пол или физически недъзи…
Със система за социални помощи, далеч по-развита от САЩ и всъщност която и да е друга държава, британците са постигнали забележителен резултат – превръщането на цели общности от британския народ в безработни, татуирани, впиянчени зверове. Това разбира се, винаги е било ясно на мислещите хора: подобни мародерства и бандитизъм са резултат от “социалната” политика и “хуманното” отношение към престъпниците – а Великобритания е в крайните етапи на социалната държава, много по-социална дори от скандинавските страни.
През 2008 г., 9-годишното британско момиче, Шанън Матюс, изчезна на път за вкъщи от училищна екскурзия. Медиите веднага подеха случая по издирването й – само за да открият, че Шанън е едно от… седемте деца, които майка й, Карън, е родила от пет различни мъже. Първият от тези донори на сперма обяснява: “Карън просто се хвърля от един мъж на друг, използва ги, за да има дете, прибира семейните и детски помощи и продължава по нататък.” Бедната малка Шанън, впоследствие бе намерена в дома на един от нейните много “чичовци”, чиято съпруга, между другото, е майка на шест деца от три различни бащи.
Имигранти ли?
Не – The Daily Mail успя да проследи гордото англо-саксонско потекло на това стабилно семейство стотици години назад. Нацистката военна машина не можа да пречупи британците, но модерната “държава на благоденствието” го прави без проблем.
Една година по-рано, през 2007 г., друг продукт на социалната държава, Фиона Маккеън, взема седем от осемте си деца от пет различни бащи и заедно с гаджето си – наркоман си изкара шест месечна ваканция на индийския остров Гоа. Почивката беше платена – както всичко останало в живота й – с държавни социални помощи. Случаят стана известен, защото докато майката беше в Гоа, оставената й при един от бившите й мъже 15 годишна дъщеря Скарлет Кийлинг бе изнасилена и убита от него.
Кога беше последния път, когато вие си позволихте шестмесечна ваканция, пък макар и не в чужбина? Чудно ви е как някой, който никога не е работил нищо и произхожда от семейство, в което никой никога не е работил нищо, може да си позволи шестмесечна почивка в чужбина, интернет, скъп мобилен телефон?
Никак не е чудно даже.
Великобритания има далеч по-голяма социална система от даже Франция – което е и една от причините подобни проблеми (бунтове, мародерство, престъпност) във Франция да създават най-вече мюсюлманските имигранти от африканските страни, а не френските граждани. Междувременно щедрата социална държава в Англия успява ефикасно да върне населението в 10 век към традициите на дивите планинци и викинги, от които то произхожда.
Излишно е да казвам, Великобритания води Европа по процент на самотните майки и, като следствие, също води или или е в челните места в Европейския съюз по (на глава от населението) тежки престъпление, злоупотреба с алкохол и наркотици, затлъстяване и болести, предавани по полов път.
Но левите елити, философи, политолози и интелектуалци, във Великобритания и навсякъде по света, ще обвиняват за случващото се всеки друг, но не и държавата на благоденствието, която те боготворят. Те с пяна на устата обвиняват “капиталистическата класова система”, безработицата и колониалното минало на Великобритания. Нито едно от тези неща обаче, не обяснява тъжния живот на младите Шанън Матюс и Скарлет Кийлинг, с техните древни англо-саксонски корени и предци, които личат в белите им, руси лица и определено английски черти и говор.
Същите леви интелектуалци и политици биха получили оргазъм, ако безредици и мародерства като тези във Великобритания станат и в други страни – както станаха в Гърция. Това ще им позволи да обвинят капитализма и “неоконсерватизма”, и да прокламират и изискват въвеждането на още повече правителствени социални програми, в които работят още повече профсъюзни държавни бюрократи, на които се плаща с още повече от вашите, изкарани с труд пари.
Подбуждането към насилие на разюздани тълпи е същността идеята на лявото: съвсем по марксистки, насърчаване на извънбрачни деца, бедност и мизерия, живот на държавни подаяния – които да подклаждат любимата им “класова борба”. Както британски лумпени, интервюирани от BBC, левите не се уморяват да твърдят, че “всичко това се случва по вина на богатите!“
Социалната държава създава общество от зверове
Мародерите в Англия изгарят вековни семейния магазинчета, ограбват ранени младежи, лежащи на тротоара в кръв и събличат и открадват дрехите на мирни граждани, оставяйки ги по бельото на улицата.
Продължавме да четем и чуваме, че правят това, защото… нямали работа – каквато, те, съвсем очевидно, си търсят усилено. Или защото някой ги е нарекъл “кафир.” Или защото социалните им помощи са намалени. Или таксите на университетите им били увеличени – ех тези трошащи коли и пребиващи хора “студенти”. Или Twitter ги накарал да го направят…
Няколко изстрела с пушка и безредиците ще спрат мигновенно
По-продължителни и сериозни действия срещу вилнеещите тълпи могат дори да спасят Англия от самата себе си, като най-накрая премахнат пияните паразити с бръснати глави от списъка за социални помощи. Само че Великобритания не може да намери воля да направи това, по морални или социални причини – макар да можем с определена сигурност да кажем, че с решително противопоставяне на мародерите едва ли ще затормозим младостта и живота на следващия Уинстън Чърчил или Едмънд Бърк примерно, криещи се в някоя от тълпите и крадящи маркови маратонки.
Но британските власти и политици са парализирани от безразличието си към собствената си цивилизация. След половин век на самобичуване за престъпленията на британската империя, те са просто морално беззащитни. Те не виждат нищо стойностно Англия, което да си струва да се спаси, нищо,което си струва да защитават – което е щастливо съвпадение, тъй като редовите британски полицаи нямат огнестрелно оръжие така или иначе.
Ето така цивилизациите умират. Ако Великобритания през 1939 г., бе водена от същото правителство като сега и със същото свикнало да получава всичко наготово население, половината Европа днес щеше да поздравява с “Хайл Хитлер” докато пее “Horst Wessel”, а другата половина да чества деня на Сталин всяка година.
* Ан Коултър е американски социален, икономически и политически коментатор, журналист и автор на 8 книги – всичките бестселъри на Ню Йорк Таймс. Настоящата й статия е публикувана за пръв път в едно от най-старите консервативни издания в САЩ – Human Events и е преведено в този блог с изричното позволение на редакцията.
помощ за абонамента? – – –——– – – – АВТОРСКИ ПРАВА И ПРЕПУБЛИКУВАНЕ
Tags: Ан Коултър, бунтове, гост-блогър, Лондон
