Описание: Има растения, които след първото запознанство с тях се запомнят завинаги и по-нататък не се бъркат с никое друго. Такова растение е обикновеният повет. Срещите с него са чести, защото е разпоространен из цялата страна – от крайбрежието на морето докъм 2000 м. надморска височина в планините. Ще го видите да расте по разсветлените места в горите и сред храсталаците, да се катери по оградите и зидовете или по телефонните и електрически стълбове. Най-буйно обаче се развива в крайречните гори и храсталаци, където често се изкачва до върховете и на най-високите дървета, покривайки короните им със зелена плащеница.
Обикновения повет е лиана с разклонени, силно наръбени и възлести стъбла, дълги до 30 м и дебели до 5 см. Те се катерят по всякакви живи и мъртви опори или лазят по почвата и със стареенето се вдървеняват. Стъблата на обикновения повет израстват от силно развито подземно коренище и живеят най-много до 24 години.
Листата на обикновения повет са разположени един срещу друг на дълги дръжки. Те са сложни, нечифтоперести, с непостоянен брой на отделените листчета. На един и същ индивид могат да се видят листа само с 3 листчета, други с 5, трети – със 7, а понякога и с повече. Самите листчета са меки, тревисти. Те имат дълги дръжки и продълговато яйцевидни до почти сърцевидни петури с целокраен или различно назъбен ръб. Върхът им е най-често заострен, но понякога е врязан и листчетата са почти триделни.
По стъблата на обикновения повет няма да видите нито едни приспособление за катерене, подобно на мустачките при лозата или на снопчетата къси въздушни коренчета при бръшляна. Те не могат и сами да се увиват както стъблата на хмела. Те не могат и сами да се увиват както стъблата на хмела. Специални приспособления, каквито са мустачките, с които завършват сложните листа на много от бобовите растения, няма да откриете и по листата му. Стъблата на обикновения повет се катерят с помощта на дългите листни дръжки и на дръжките на листчетата. Те са особено чувствителни на допир и щом се докоснат до каквато и да е жива или мъртва опора, веднага са увиват около нея.
Обикновеният повет започва да цъфти към края на май и цъфтежът му продължава до края на август – началото на септември. Цветовете му са с дълги дръжки и са събрани в едри връхни или пазвени сложни метличести съцветия. Те са с правилен прост околоцветник, който е съставен от 4 млечнобели (само отвън са понякога зеленикави) и покрити с бял „пух“ околоцветни листчета. Тичинките и плодниците са многобройни.
Наскоро след като цветовете на обикновения повет започват да прецъфтяват, на тяхното място в съцветията се появяват едни след други, докато покрият цялото растение, пухкави сребристосиви сборни плодове, големи колкото топка за тенис. Всеки такъв сборен плод се състои от многобройни продълговати, слабо сплеснати червеникавокафяви плодчета-орехчета. Всяко от тях има на вържа си дълго няколко сантиметра разперено окосмено стълбче-хвърчилка. Когато узреят, плодчетата се откъсват едно по едно, а вятърът ги подхваща и благодарение на хвърчилката им ги разнася надалеч.
Обикновеният повет, макар да се проявява често като досаден плевел, е полезно украсно и техническо растение. Той е красив дори само когато се ошуми с големите си перести листа. Още по-красив става, когато се окичи и с едрите си бели съцветия. А когато те прецъфтяват, до късна есен неповторима оригиналност му придава пухестите сребристосиви плодове. Затова в много европейски страни се отглежда като украсно растение в градините и парковете, най-често за озеленяване на беседки. Освен това от младите му, но вече вдървенели стъбла могат да се изработват различни платени домакински изделия.
Химичен състав: Листата съдържат алкалоиди, восък, органични киселини и някои още неизяснени вещества.
Действие: Противогъбично и противомикробно. Има и местно болкоуспокояващо и противовъзпалително действие.
Приложение: Внимание! Наличието на силно токсични вещества в свежата билка е причина да не се препоръчва като лекарство за вътрешна употреба. Тя се използва само за външно приложение под формата на лапи със зехтин, които се поставят на болното място (при шипове, ревматични болки, артрози, разширени вени) при условие, че се използва изсушена билка, която губи своята токсичност.
