Доц. Станислав Христов, шеф на Съдебна медицина разкрива най-скандалните случаи в кариерата си
Доц. Станислав Христов си избира професията още преди да завърши гимназия. Разчиствал домашното мазе и попаднал случайно на учебник по съдебна медицина на Атанас Тодоров, по който се обучавали родителите му – също лекари. След дипломирането си започва работа по специалността в Монтана.
Няколко години по-късно се явява на конкурс за свободно място в Катедрата по съдебна медицина в град София и го печели. След успешна защита на аспирантурата си започва работа в лабораторията за веществени доказателства. От 1996 г. завежда отдела за ДНК-анализи. През 2002 г. се явява на конкурс за началник на Центъра по съдебна медицина към Александровска болница и го печели. Днес публикуваме втората част на „дисекцията” на доц. Христов на най-значимите, скандални и обсъждани случаи в кариерата му.
– Доц. Христов, правили ли сте аутопсия на някои от популярните хора от времето на соца като Татяна Титянова например? – При случая Татяна Титянова имаше предположения, че става дума за пътнотранспортно произшествие или за убийство, но впоследствие беше доказано, че казусът съдържа достатъчно данни за падане от високо. Въпрос на сериозно изследване беше счупената й подезична кост – дали
Титянова е била душена преди това и изхвърлена през прозореца.
Но подезичната кост може да се счупи и при падане от голяма височина – при рязко прегъване на шията и в резултат от притискането от долната челюст напред и силно надолу. Беше извършено и изследване на нейните обувки, при които беше установена деформация на токовете, характерна точно за падане от високо. Направихме изследване и на охлузвания по шията, които бяха причинени от действието на обиците й. Бижутата бяха на висулки и се оказа, че тези обеци добиват значителна кинетична енергия, която е малко по-различна от тази на трупа, когато пада. Те създават допълнително увреждане, когато се ударят върху тялото в зависимост от неговото падане. По тялото на Титянова имаше много характерни охлузвания в областта на подушните области, които по категоричен начин показваха, че има значителна кинетична енергия при получаване на тези следи. Съпоставени всички тези данни сочеха за падане отвисоко. По трупа й нямаше никакви физически наранявания, които да не могат да се обяснят с падането от високо. Въз основа на всички морфологични данни, които ние установихме при аутопсията и допълнителните изследвания, нашето заключение беше, че се касае за падане отвисоко. Нямаше увреждания, които да не се обяснят с това.
– А констатирахте ли следи от бутане, душене? В този случай имаше сериозни съмнения за насилствена смърт на телевизионната говорителка? – Не, нямаше такива следи. Съмнения имаше, но
едно бутане може да не даде следи от насилие.
Но това ние не можем да го установим, то се доказва със свидетелски показания. След като бяха събрани накуп криминалистичните данни от разпитите на съседи, нейни близки, съдебно-медицинската находка, се установи, че се касае за случай за самоубийство. Бяха изложени тези, че синът на Тодор Живков е замесен в този казус, но това не е съдебно-медицински въпрос, а криминалистичен, и той е достатъчно изяснен.
Чужда намеса не се доказа.
– Лесно ли е да се инсценира самоубийство или естествена смърт? Говори се, че по време на соца се действало, като се боднела жертвата леко с игличка и се вкарвал малко въздух, получавала се въздушна емболия с фатален край, а бодът не си личал изобщо? Улавяте ли тези случаи, ако дойдат при вас? – Не, такива случаи не сме имали. За да бъде извършено убийство чрез въздушна емболия, трябва да се вкара значително количество въздух. Но пък това ще се установи при съответните задължителни проби, които се извършват при аутопсията. Бодовете личат. Винаги, когато установим входове по венозните съдове, ние имаме тази презумпция и провеждаме допълнителни изследвания. Малки количества въздух не могат да предизвикат смъртен изход, освен ако не настъпи нервно-рефлекторният механизъм.
– Какво според вас е останало в момента от мумията на Георги Димитров?
За поддръжката на мумията на Георги Димитров имаше цяла катедра. Катедрата по регенерация се занимаваше с балсамацията на това тяло. Извършваше се поетапна, подновяваща балсамираща процедура във всеки един етап, както и с мумията на Ленин. В края на краищата мумията бе погребана.
– Според вас дали се е разложила вече или се е съхранила във времето от множеството химикали, с които е обработвана мумията на Вожда? – Зависи от гроба. Ако е била изградена гробница, аз не знам как е погребана, и е положен в условия на липса на достъп на почвените елементи, заради нейното продължително обработване би трябвало да бъде съхранена в доста добър вид. Но това не е естествена мумификация, а изкуствена. Ние сме наблюдавали такива случаи. Обичаите на една определена група от хора за изграждане на гробници в един наш окръжен град е интересна. Гробниците се строят от цимент и тухли с капак, като вътре се полага трупът. Малко е като тракийски обичай – погребението е съпроводено с всичко, което е нужно за задгробния живот на мъртвеца.
Извършихме ексхумацията някъде на втората година. Трупът беше идеално съхранен. Мумия в горната му част, в долната част имаше процеси на осапуняване – там наблюдавахме промени на тъканите, вследствие въздействието на влагата и почвените елементи. Но горната част беше идеално съхранена. Задачата, която имахме при тази ексхумация, беше много интересна. Ние трябваше да вземем ДНК, за да установим спорен родителски произход. Човекът бе оставил евентуално дете и се предполагаше, че е имал участие в създаването му. Най-запазената част на тялото бе носът на лицето. При наличната мумификация взехме материали от върха на носа и те веднага дадоха резултат.
– Има ли известни хора, които са идвали при вас, за да правят ДНК- изследване за установяване на родителски произход на своите наследници? – Да, правили сме такива експертизи на известни хора в нашата страна, но това е тяхна лична тайна. Подобна ДНК експертиза за установяване на родителски произход поискаха майката и бащата на охранителя на Иво Карамански за детето, което той очакваше. То се оказа негово. Момичето, с което е бил, и самите родители поискаха тази експертиза, затова ДНК-материалът бе съхранен до раждането на детето. Жената все още беше бременна и не искаше да направи пренатална ДНК-диагностика. След раждането тази експертиза бе извършена и
бебето се оказа на охранителя на Иво Карамански
с всичките произлизащи от това права и задължения.
– Имали ли сте в практиката си случаи, в които да изследвате мумии? – Ние сме работили върху много мумии. Един от любопитните случаи бе за човек, който бе обявен за издирване, понеже не бе виждан в продължение на година, година и половина. В края на краищата полицаите решават да проверят в дома му. И там установяват отворени прозорци и мумия на мъж, която е идеално съхранена в естествени условия. Трупното разложение е било много бързо и вече бе приключило. В резултат на проветряването, трупът много бързо се е мумифицирал. Имаше по кожата множество отверстия от въздействието на мухи и техните ларви –
те бяха изяли вътрешните органи и мозъка,
но това от друга страна благоприятства мумификацията на трупа. Мумията, както и тази, която ви показах, се пази в нашето трупохранилище. До настоящия момент не е погребана. Тази, който е при нас в момента, е от 1928 г., намерена е в мазе на новопостроена къща. Трупът на удушената жена е съхраняван в бивша варница, а там има благоприятни условия за извличане на влагата, която се е извлякла от цялото тяло и е настъпил друг тип гниене, не обикновеното. И настъпва естествена мумификация като на мумиите, които намират в пустините.
Друг интересен случай от 1985 г. бе ексхумация на труп, намерен в клозетна яма, в която е бил захвърлен убитият чрез загърляне с въже на врата. Ямата беше около 3,5 метра дълбока. Трупът се намери след разбиване от Гражданска защита с взривове на цимента и камъните. Тъй като тоалетната преди това е била ползвана, имало е фекалии и урина, които съдържат амонячни съединения,
трупът беше съхранен идеално.
Установи се как точно бе причинена смъртта на пострадалото лице. Нумизмат, който е бил убит, за да бъде ограбен.
– Как точно протича разлагането на един труп във времето след настъпване на смъртта? А когато са минали 10, 20 или 50 години след погребението? – Послесмъртните петна се появяват 20-30 минути след настъпване на биологичната смърт. Трупното вкочаняване започва от към втория час и постепенно се развива, след което се наблюдава трупното изстиване, трупното изсъхване, автолизата. Това са ранните трупни изменения, които се развиват до към 24-тия час, в зависимост от околните условия на престояване на трупа. След това започва вече трупното разложение, което зависи от околната обстановка и начина на настъпване на смъртта, както и от самия труп. По-обемните и едри трупове гният по-бързо поради наличието на значително изразена подкожна мазнина и заради невъзможност за настъпване на изсъхване и развитие на гнилостните изменения. Те започват от червата и се разпространяват следствие послесмъртното кръвообращение, което разпространява бактериалната флора.
След около 2-2,5 до 3 години, някой път до 4 години, в зависимост от условията на почвата, в които е погребан трупът, настъпва постепенно разлагане на меките тъкани, сухожилията, костите остават. Тези кости, разбира се, при една ексхумация могат да дадат много съществени съдебно-медицински сведения. Могат да се установят отрови в трупните останки в рамките на няколко години след настъпване на смъртта в зависимост от отровата. Наркотичните вещества могат да бъдат установени до няколко месеца след смъртта, и то при добра технология. В останалите случаи е трудно установяването на наркотични вещества и лекарствени средства. По-рано използваните в историята на човечеството вещества като арсеника обаче могат да дадат сведения с много годишна давност при изследването на кератиновите структури – ноктите и космите. Те могат да бъдат запазени понякога с десетки години.
– Работили ли сте върху казуси на замразени трупове в камери, хладилници или фризери, каквито случаи чуваме, че са често срещани на Запад? – Не, до момента не сме имали труп, съхраняван и открит в хладилници и фризери. Имали сме случаи на разчленени трупове. Обикновено извършителите са близки, познати, свързани с кръга на жертвата, които след убийството извършват разчленяване. Частите се изхвърлят на различни места, по някой път се извършва
опит за ликвидиране на останките чрез горене, варене
и други подобни действия.
– Напоследък много девойки инсценират изнасилване само и само да спечелят някой лев. Минава ли това при вас? – Не минава. Настина има такива случаи. Много често при тях се касае за неразбирателство относно определени условия, които двама души са договаряли при извършване на определени услуги. Тези условия не са изпълнени, не е платено и обикновено след това следват някакви физически въздействия от типа на шамари, малко блъскане, дърпане. После идват за освидетелстване. Много често се ангажират и структурите на МВР, тъй като жените подават жалби. Впоследствие се оказва, че това са „мехурни” жалби, които се пръскат много бързо и се установява истината.
– Докторе, вие освидетелствате и жертви при побой. Бият ли жени мъжете си? – Срещали сме
нанесен побой на жени върху мъже.
Лично моето мнение е, че една жена не трябва да се предава в никакъв случай. При „побой” на жени върху мъже най-често се касае за физическо действие и негов отговор. Много редки са случаите, когато жена посяга първа. Обикновено няма някакви сериозни травми при нанасянето на побой от жени. Иначе жените бият с подръчни средства най-често и дерат с нокти. Срещат се и юмруци, но по-рядко. Обикновено отнемат голяма част от епидермиса на пострадалия с ноктите си. Често констатираме и травми в областта на лицето с предмети най-вече от домакинството.
Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА
14/08/2011
