Боже, бившият главен редактор на „Труд” се оплаква от липса на морал и критерии…
Тошо Тошев. Снимка: Булфото
Б. а. – Който се чуди какъв е тоя Пешо Пешев, да прочете направо края на текста. А иначе поводът за следващите редове е, че Тошо Тошев, бивш главен редактор на вестник „Труд”, драматично подаде оставка като вицепрезидент на “Медийна група България Холдинг” ООД, която издава вестниците „Труд”, „24 часа” и др., но никой не се развълнува от това.
Тошев беше бутнат в глуха линия, заедно с бившата главна редакторка на „24 часа” Венелина Гочева. Както в e-vestnik написахме преди време – Тошев и Гочева са отстранени чрез издигане. Направиха ги вицепрезиденти на холдинга, колкото да ги отстранят по-безболезнено от вестниците. Това беше една от най-важните и дългоочаквани реформи в печата, независимо дали занапред вестниците „Труд” и „24 часа” ще разширяват или ще свиват влиянието си.
Журналистиката и вестникарският монопол, които наложи Тошев за последните 10-ина години, част от които беше и Гочева, ще оставят само лоши спомени. Това беше унизителна ситуация за професията, за колегията и за читателите, от която още не се знае какъв ще е изходът.
Тошев обяснява мотивите да подаде оставка така:
„Не мога да работя повече в “Труд”, поради липса на професионализъм, условия и възможност за работа. Не мога да приема несериозното и непрофесионално отношение без всякакви журналистически и морални критерии”. Това е казал пред агенция БГнес.
Има известно объркване от негова страна. Той не напуска в. „Труд”. Оттам го махнаха още пролетта. Както поясни един от издателите Любомир Павлов, Тошев е отговарял за списанията в холдинга.
Пред сайта „Всеки ден” Тошев казва още, че в ръководството на вестникарската група липсва достатъчно професионализъм. Не бил съгласен с „липсата на умение за работа с хората, липсата на достатъчно професионален морал” и още, че „атмосферата, която съществува във фирмата е тягостна”.
Може би Тошев искрено мисли така. Може и да е прав в много отношения. Но няма ли някой да се осмели да му каже, че именно в „Труд” при неговото ръководство атмосферата е била тягостна и колеги, дълги години работили там, се чудеха колко още ще издържат в такава зловонна обстановка. Едно продължение на тоталитарните времена в един вестник. Разбира се, във всяка редакция си има фаворити и хора, които са добре сложени пред шефовете и те нямат грижи. Но не вътрешните проблеми на една редакция са важното.
Къде беше моралът, професионален и човешки, във в. „Труд” под негово шефство? Какви бяха критериите? Когато години наред примерно Доган беше тема табу и нямаше и една критична дума за него в „Труд”? И след това неговата главна хвалителка Валерия Велева изведнъж го посече с някакъв типичен за нея миризлив коментар, все едно довчера не го е знаела кой е. Това наистина втрещи читателите и самия Доган, който веднага написа отговор – „Браво, Мадам В.”
Това беше най-шумното обвинение в корупция към журналист. Към фаворитката на Тошев и основна коментаторка на „Труд”. Нито намек на съмнения нямаше от страна на „Труд” за Валерия Велева. Обвиненията на Доган за търговия с влияние, за това, че си иска пари, останаха ей така, без обяснение.
Къде беше моралът на Тошев, когато, подобно на него сега, напускаха журналисти от „Труд”, а той се обаждаше на други издатели да не ги взимат на работа? Поне два такива случая са известни.
Колаж: Владимир Дойчинов – Ладо
Или големият морал по времето на Тошев е бил в мазните взаимоотношения с политиците, в дългогодишните пиар услуги на Георги Първанов и Бойко Борисов. Или в политическите интриги срещу един или друг?
Сега Тошев намеква, че може да участва в нов медиен проект. Нека опита, наистина. Да види, че с неговата Валерия Велева и някой друг верен журналист няма да направи на морето дупка. Дори неговите приятели от политиката да му извадят няколко милиона за нов вестник.
Впрочем, подобният на Тошев бивш главен редактор и издател – Петьо Блъсков – вече показа колко са безпомощни този тип хора и колко грешна самопреценка имат, че са големи вестникари. Блъсков от години се мъчи да прави нови вестници и не може да повтори успеха си с пресгрупа „168 часа”, което подсказва, че той още не е разбрал какъв късмет е имал навремето. Години наред се мъчеше да продава на половин цена в. „Телеграф”, докато го наложи на пазара и го продаде с дълговете на Пеевски и Кръстева. Остави дългове с вестник “Поглед”. Сега отчаяно се мъчи с незначителния вестник „Република”, пак е потънал в дългове.
Но бизнес неуспех в тия трудни времена може да сполети всекиго. В журналистиката е по-важно името.
С какво ще остане Тошо Тошев в журналистиката, сега, след като слиза от сцената? С някои блестящи есета, коментари? Няма такива. С някоя блестяща книга? Няма такава. Един-два посредствени романа, на които никой не помни дори заглавията им и две мемоарни книги „Лъжата”, в които малко нечистоплътно разказва срещите и разговорите си с политици и злепоставя някои от колегите си. „Лъжата” съдържа лъжи.
Айде, какво толкова е написал не е най-важното. В тази професия не всички са майстори на перото. Журналистиката е нещо по-особено. Има големи професионалисти, които не са големи автори на коментари и есета, но са големи репортери. Тошев и като репортер не е оставил следа. А по-скоро като паркетен лъв, който интригантства с политиците.
Като какъв ще споменават Тошев, наистина? Голям вестникар, наложил нова журналистика? Не. Той няма ученици, последователи, има храненици и послушници. Повечето професионалисти се разочароваха от неговата политика като шеф на Съюза на издателите, от грозни задкулисни пазарлъци с налагане на фаворити за наградите „Черноризец Храбър”.
Създал е нов вестник? Не. „Труд” беше приватизиран от тесен кръг хора без пари на един конгрес на профсъюзите. После Тошев продаде вестника на германския ВАЦ, на който стана съдружник с няколко от шефовете. Да, продажбата наистина може да е заслуга – така се укрепи вестникът, той получи мощен издател. И големи инвестиции.
Но читателите се разочароваха, започна отлив, тиражът спадна драматично от над 300 хил. към 1998-2000 година до 50 и нещо хиляди в началото на тази година, когато Тошев беше махнат от вестника. Днес е без значение накъде отива вестник „Труд”. Той вече е компрометиран. При сегашните борби на пазара ще му бъде все по-трудно да оцелява.
Главни редактори като Тошев, Гочева, Блъсков направиха така, че провалиха идеята за независим печат в България. При положение, че имаха мощен издател зад гърба си, те сложиха печата в услуга на избрани политици, превърнаха го в конюнктура. Сега, в резултат на тяхната политика, отношението към вестниците е неуважително. И от страна на читатели, и от страна на политици. Затова те смятат, че вестници и журналисти лесно могат да се напазаруват.
Трудно време настъпи. Да те е срам да кажеш, че си журналист. В тази професия накрая остава само името. На честен и почтен вестникар ли е името на Тошев? Колцина ще се осмелят да отговорят с да?
Впрочем, по въпроса за името… На един от обичайните годишни купони на вестник „Труд” преди години, един от малкото осъдени политици – Цветелин Кънчев – изпратил своеобразен подарък на вестника – дуетът Марко и Снежина да им изпее 2-3 песни. И който не ги знае, се досеща какъв дует са. Тя руса, той черен. И тя изпява една песен да поздрави вестника, после доближава до главния редактор, който е е седнал важно отстрани, присяда нежно в него и казва: „А сега един специален поздрав за главния редактор на вестника – Пешо Пешев”.
Може би Тошо Тошев ще остане точно като такъв – Пешо Пешев на българската журналистика.
