Чували ли сте за Херкулес? Смятате ли, че той може да бъде пример за човек в нашия спорт? Искало ли Ви се е да сте силни като него? За нас Херкулес е митологичен персонаж. Но имаме достоен пример, който да го замести. Имало е държава, в която тренировката и дисциплината са били всеобща държавна политика. Държава, чиито водачи са извеждали потеклото си от Херкулес и на него са подражавали и войните-страшилища в древния свят. Това е древна Спарта. Ще потърсим корените на това величие в техният начин на живот, който в много отношения може да Ви се стори подозрително познат.
Тази статия изхожда от дълбокото убеждение на автора, че принципите на спорта като режим не са нови и изхождат още от античността. Че култът към атлетичната физика, здравото тяло и спортните успехи не са от вчера и че ние далеч не сме пионери на храненето и тренировката на психиката, а сме наследници на дълго историческо развитие.
За Спарта
Спартанците са дорийци, обединили няколко по-малки пелопонески селища в свръхсилата Спарта. Градът на спартанците не е бил защитаван от крепостна стена. Спартанците се управляват от двама равноправни царе, обикновено от древните родове на Хераклидите и Европонтидите. Царете и 28 отбрани мъже членуват в колегията на герузията. Дейността на царете се контролира от ефори, които могат да ги арестуват. Малък брой от жителите са истински спартиати, пълноправни граждани. Те могат да гласуват и се движат въоръжени. Периеките са по-низша категория, свободни хора без право да гласуват, занимаващи се с търговия и занаяти. Последната категория е тази на безправните „роби“ – илоти, от която спартиатите усилено се пазят.
Извън границите на Спарта армията й вдъхва всеобщо страхопочитание. Това е парадоксално, защото Спарта е единствената гръцка държава, в която няма стремеж да бъде империя. Спарта има само една единствена колония, докато всички други държави се стремят към максимален брой колонии и експлоатацията им. Силата на Спарта е в нейните съюзници, не в завладените територии. И, преди всичко, в десниците на нейните мъже.
Обществото
Известният разказ за спартанския бит дължим на Плутарх. Според него, още с раждането на децата те били проверявани. Потапяли ги в съд силно вино, където смятали, че болните деца се вкочанясват. След това старшите членове на общността преглеждали детето и ако било здраво, го давали на майка му за отглеждане, заедно с един голям парцел земя. Ако ли не, го хвърляли в бездните на планината Тайгет – то било безполезно за себе си и за държавата (можело да бъде осиновено от периек).
Децата постъпвали в казарма на 6-7 години, живеели под постоянен режим, представляващ част от обучението им. На 14 години започвали да ги оформят в отряди, които между 17 и 21 годишна възраст вършат помощна работа във войската, след това до 30 години са войници, а от 30 до 60 години минават в активна резерва. На 30 те получават пълни граждански права – да гласуват, да бъдат избирани и да живеят със семействата си.
Спартанците имали комунизъм в най-чистия му вид. Те се наричали „хомои“-равни, имали равно земя и всичко, което води до различие, било забранено. Имали правила как да изглежда къщата им, забранена била търговията, а за най-необходимото имали огромни железни „монети“, които просто не позволявали натрупване или голям обмен. Златото и алчността били оставени далеч от Спарта.
В разцвета си Спарта е имала около 10 000 мъже – спартиати. Макар и много държави да можели да изведат 10 пъти по-многобройни армии, никой не смеел да включи Спарта в завоевателните си планове.
Тренировката
Постъпилите в казармите младежи били подлагани на безспирна тренировка в общи упражнения и под надзора на треньори, по-старши и личните си покровители – в по-късен етап от развитието им. На практика нямало как да се скатават от упражненията. Тази тренировка включвала:
Гимнастически упражнения – в това число бягане и скачане.
Силови упражнения – тежък физически труд, борба, хвърляне на диск, хвърляне на копие.
Военнотактически упражнения – в това число боравене с оръжие, тактически марш, двубои и нерядко организирани боеве, които, макар и с фалшиво оръжие, почти винаги оставяли ранени и се случвало да завършат и със смъртен случай. Всеки младеж дори за собствената си безопасност бивал принуден да им отделя специално внимание.
Кражба – основното „умение“ в тази младша възраст. Младите били поставяни често в условие на лишения и окуражавани да крадат, особено от периеките и илотите. Ако ги хванат, те били наказвани от този, който ги е хванал. Втори път те били бити в школата за несръчността си и в крайна сметка ставали и за подигравка на връстниците си.
В държавата, която се счита за родина на диоскурите – полубоговете Кастор – ездач и Полукс – боксьор и която властвала над Пелопонес по древното право на Пелопс, спечелено в състезание с колесници, вероятно са били на почит и други спортове – боксът, ездата и състезанията с колесници, но на свободна практика.
Хранене
Спартанците първи са обърнали внимание на храненето като на важна част от тренировъчния процес. Това става още по времето на митичния им законодател – Ликург, някъде във времето X – IX в. пр. н. е.
„… Освен това Ликург бил забелязал, че храната придава на онези, които работят, хубав цвят, здрави мускули и голяма сила, докато онези, които безделничат, затъпяват и се обезобразяват от нея. Ликург сметнал, че тези негови наблюдения имат голямо значение, а като размислил и това, че даже и на онзи, който работи доброволно и усърдно, макар и той да е в напреднала възраст, физическите му сили са в добро състояние, той предписал всеки от най-старите, който се намирал ежедневно в гимназия, да бди никой да не извършва работа, по-малка от храната, която му се дава. Струва ми се, че в това отношение не се е измамил, защото не бихме могли да намерим хора нито по-здрави, нито телесно по-крепки от спартиатите. Последните упражняват еднакво и равномерно нозете си, ръцете си и врата си.“ (Ксенофонт, Лакедемонската държава, V, 8, 9)
Тъй, като било важно режимът да се спазва и никой да не мами, спартанците били принудени да се хранят на общи хранения – фитидии. Така никой не можел да си позволи разпуснатост и лукс. Храната на спартиатите била проста, но разнообразна:
Дивеч – месо, предпочитано пред питомните животни.
Хляб – освен ечемиченият хляб (обичаен за Елада) можело да се яде и считаният тогава за луксозен бял, пшеничен хляб.
Мед – както чист, така и под формата на нектари и слабовкиснати напитки.
Спартанците изобщо високо ценели меда, считали го за особена съставка, извор на мъжка сила. Даже младежите, които предстояло да бъдат приети в армията, един месец преди това били захранвани с меню, основно от мед. Наричали го „месец на меда“. Считало се, че така подготвят и заякчават организма им за предстоящите изпитания.
Психическа подготовка
Липсата на страх спартитите свързвали с обучението и всъщност били пионери в психическото възпитание, което било основата на тяхната сила и смелост в живота. Психическото възпитание започвало преди физическото. Майките и дойките от спартански произход кърмели детето до късно. Те го приучавали да не капризничи с храната и да се задоволява с колкото му е необходимо. Повивали го със свободни крайници, не напълно, за да се движи и да се развива. Оставяли детето само, на тъмно, на хладно, за да се освободи от страховете. Отучвали го да плаче и капризничи. Чрез въздействия с топлина, височина, чист въздух, детето на практика растяло без „вродени“ страхове.
Още с влизането в казармата децата биват обособени в агели (стада), като ги приучват на подчинение. Подчинението е най-голямата добродетел. В последствие най-добрите биват „издигани“ и останалите трябва да им се подчиняват. Възпитателите инспирирали конфликти вътре в агелата, за да приучват децата да не се страхуват, да се бият и да си отстояват правата. Другите, неучастващи в разпрата, били поощрявани да се намесят. Така се създавали и малки, сплотени групички вътре в агелата, които впоследствие били заедно и в боя.
Тренираните младежи били без обувки. Спели на нар, с твърде оскъдна даже по спартанските разбирания завивка. Като поотраснат, взимали им хитона (дрехата) и им давали още по-проста. Често и безпричинно били събуждани, лягали късно, ставали рано. Обичайно дадената им държавна храна била оскъдна. А тренировките и изпитанията били постоянни. Целта била да се приучат младежите на лишения, на студ, липса на сън и през цялото време да са нащрек.
Децата трябвало да ловуват дивеч. Това никак не било безопасно занимание, защото вълци имало из целия Пелопонес, а през онези години все още се срещали и лъвове.
Устойчивост на болка
Децата от малки живеели с болката. Болка при физическите упражнения, болка при боя, болка от ходенето бос по тръните, болка от бичуването при наказанията. Всяка година децата участвали в публично състезание пред олтара на Артемида, при което под ударите на бичове трябвало да откраднат храна, а бичуващите – да им попречат. Тези, които успявали без вик и сълзи, били короновани с плетени венци. През годините в това състезание имало и няколко загинали деца. При това спартанците не ползвали успокоителни срещу болката.
Популярен е разказът, където гладно момче от агелата успяло да си хване лисица, дошла за храна в града. Група по-големи момчета минали покрай него. Понеже той знаел, че ще му я вземат, заврял живата лисица под хитона си и я стиснал. Изплашено, не виждащо и борещо за живота си, зверчето не побягнало, а впило зъби в меките части на корема на момчето, с надеждата да го пуснат. Момчето обаче се усмихнало на преминаващите „батковци“ и продължило да се усмихва, докато те отминали. После изяло лисицата, а чак при лечението на раните разбрали какво се било случило.
Културизъм?
Култът към красивото тяло не е нов. В древна Гърция той се е изразявал преди всичко в склуптурата, почти всички гръцки статуи от класическия период, за който говорим, са с идеализирана мускулна структура, при това показват чудесни анатомични познания. Спарта не е изключение, малкото оцелели статуи имат подобен характер. Но има и нещо повече.
Негов израз е бил например фестивалът „гимнопедия“, посветен на Аполон и празнуван през лятото. За гимнопедията са били избирани младежите с най-добро тяло и мощна структура, които се явявали голи пред възрастните и играели танци или се биели. Младежите били намазвани със зехтин и ги карали да правят атлетически упражнения, които да подчертават мускулите им. Макар и да нямало изразен състезателен характер (ако и да имало победители в някои дисциплини), изпълнението имало характера на шоу и на посвещение на боговете.
Жените в мъжкия свят
Спартанските жени се ползвали с нечувани в древния свят права. Не можели да гласуват, но имали собственост. Над 1/3 от собствеността в Спарта била на жените. Жените също били възпитавани в казарми, вероятно при по-лек режим. Те извършвали физически упражнения, също учели борба и мятане на копие и много други физически упражнения, включително и боравене с оръжие. Оставайки вкъщи, те добивали по-високо образование и грамотност от мъжете. Целите били няколко:
На първо място спартанците считали, че здраво дете не може да се роди без здрава майка.
На второ място те вероятно имали жените като последна опора на държавата, тъй като те оставали вкъщи при война, а „вкъщи“ далеч не било безопасно при постоянните бунтове на илотите и отсъствието на воините.
Накрая, те се стараели да направят жената психически съпричастна на съдбата на мъжа, вместо да го оплаква и да се тръшка, когато той заминава на война, да го поощрява и окуражава винаги, имайки сходно с неговото възпитание. Изпращането на война било обред, при който съпругата на спартиата или друга жена от рода му му носела щита и му го връчвала с думите „С него или на него!“. Това е пожелание боецът да се върне в бойния строй с другарите си или мъртъв, носен на щита.
Дали е била успешна политиката? Спартанската дойка в цял свят се считала за изключителна, за царица на възпитанието, дори когато била обикновена женица. Богатите елини давали всичко за нея. Но спартанките не се интересували от парите. Горго, вдовицата на цар Леонид, запитана от атическа аристократка „защо Спарта е единствената държава в света, където жени могат да управляват мъжете“, отговорила: „Защото само спартанските жени дават на света истински мъже!“
Спарта и спортът
Макар и да не му било чуждо, спартанското общество не поощрявало много участието в спортни мероприятия с международен характер (олимпиадата например). На тях се гледало като на борба за лична прослава, за печалба и разглезване, недостойно за истинския воин. Предпочитала се победата във военните игри срещу равни, вместо победата в игрите с големи награди и залози. В последните се участвало по-скоро за прослава на страната, отколкото като масова държавна политика, практикувана от другите полиси. При това състезателят трябвало да изостави нормалните упражнения и да наблегне на състезателните, а това е било недопустимо в спартанския начин на живот.
Въпреки това спартанците нерядко печелели определени дисциплини. Ще представим тук техните победители от пети век пр.х. – от времето на гръко-персийските до към края на пелопонеските войни:
Спартанец
Дисциплина
Година
Акиматид
Петобой
500 BC
Полипейт
Тетрипон
484 BC
Незнаен
Младежки стадион
476 BC
Незнаен
Доличос
476 BC
[…?]мед
Доличос
468 BC
Аркезилай
Тетрипон
448 BC
Аркезилай
Тетрипон
444 BC
Поликъл
Тетрипон
440 BC
Ликин
Тетрипон
432 BC
Анаксандър
Тетрипон
428 BC
Леон
Тетрипон
424 BC
Ликас
Тетрипон
420 BC
Лакрат
Неизвестен
416 BC
Тетрипонът е надбягване с колесници, доличос е особен вид маратон – предполага се на 4800 метра, а петобоят е бил бягане, борба, дълъг скок, мятане на копие и на диск. Известни са и други спартански състезатели, например почти непобедимият в борбата олимпиец Хетоймокъл, както и ред други. Много имена на победители всъщност и не са стигнали до нас.
Спарта и войната
Войната е основната държавна политика. На нея е подчинен целият бит и тренировките на спариатите. Забравете нинджа изпълненията от филмите. Спартанците са носели много къс меч, копис, пригоден по-скоро за бодене и сечене като скъсено мачете, а основното им оръжие е било копието, при това в бойния строй. Сигурно е имало майстори на копието и меча в казармите, но друга е била целта.
Спартанците на практика изобретяват класическата фаланга като боен строй. В нея играят две основни тактики: мушкането с копията през щитовете (doratismos) и бутаницата (othismos), при която фалангата съвместно настъпва напред, сблъсква се с противниковата и се опитва да я избута, пробие и събори. Това си е чисто силово изпълнение. При това в Спарта е издигнато до нивото на изкуство. Тук играе роля индивидуалната сила на война, здравината на тялото му, устойчивостта на болка и издържливостта му, поради натиска и отпред, и отзад.
Но играе и нещо повече. Спартиатите са превърнали битката от индивидуална силова игра в отборен бой, където цели редове натискат едновременно, координирано и се подкрепят и си помагат, без да избързват, без да отстъпват, всички заедно. Ще ви помогнем да си го представите по-ясно със стиховете на поета Тиртей, учени като задължителни в спартанските казарми.
„Прикривайки бедрата и коленете си долу и гърдите и раменете си с изпъкнал щит, кръгъл и от яка мед, нека всеки боец размахва в десницата си своето мощно копие… Нека всеки, поставил нога до нога, опрял щит до щит и вдъхващ страх перчем до перчем и шлем до шлема на своя другар, и плътно прилепил гърди до гърди, се сражава с неприятеля, сграбчил здраво в ръка копието си или дръжката на меча си.“
Така спартанците се побеждавали перси, атиняни, траки и дори римляни. Спорт, сила и тренираност, координирани, в услуга на обществото.
Малко цвят от фона
Спартанският бит не просъществува дълго. След като печели Пелопонеската война и окупира Атина, победителят Лизандър решава да въведе парите за държавни цели. Планът му започва зле. Гилип, прославен спартански генерал, победител в Сицилия и наместник на Лизандър, разбирайки идеята, тайно срязва дъната на делвите със злато, взема си и пак ги запоява. За да установи при доставката им в Спарта, че под капака на всяка делва Лизандър е поставил пълен опис. Само името на Гилип го спасява от смърт, но бива лишен от граждански права и заточен.
Алчността се промъква в Спарта, всеки иска да има, при това тайно. Нарушава се редът, започва да се създава лукс, спартанските войни и ред се разнежват. Спарта се разлага. Казармите изчезват. Век по-късно в ерозиралата Спарта има едва няколкостотин спартиати. Цар Агис иска да възстанови старите порядки. Той и негови роднини, крайно богати, разпределят цялото си имущество между спартиатите, като призовават и другите да го направят. Новоизлюпената аристокрация е недоволна от стария ред, от това, че трябва да опрости дълговете и да се лиши от имането си. Трима младежи, негови приятели, са подкупени, връзват го и го завличат на импровизиран съд, където веднага го обесват.
Сложеният на негово място Клеомен обаче възприема реформите на Агис за изненада на сподвижниците си. Продължава с раздаването на земята и връща спартиатите в казармите. Този път успява и макар и за малко, Спарта скоро се „връща в играта“ – побеждава ахейската лига. Младият цар е идеалист, но не и дипломат. Ахейците въвличат велика сила: Македония. Спартанците, малко на брой, са разбити, Спарта е окупирана и реформите са отменени. Спарта никога вече не доживява старата си мощ.
Видяхме възхода и падението на една велика сила, която е била велика основно поради осъзнатата си политика към тренировките. Тя не е подценила нито упражненията, нито мускулните групи, нито храната, нито психиката, нито болката, нито работата в екип. Това е истинската перфектна мощ на Херкулес. Но да не забравим и думите на Аристотел:
„Тези, които като спартанците се концентрират върху едно и игнорират останалото в своето обучение, превръщат хората в машини и се посвещават само на един аспект от държавния живот, в крайна сметка стават калпави дори и в него.“
Дали е прав? Поне във случя със Спарта историята казва „да“!
Хареса ли ти статията?
Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:
Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.
Модератор на форума и BB-Team автор от 2005 г. С интерес в сферата на медицината и физиологията. С опит в спортове като езда, фехтовка, някои бойни спортове и др., но постоянната му любов си остава фитнесът, силовите спортове и всичко свързано с тях. Привърженик на балансираните режими, противник на крайностите, освен когато не е наложително.
