В дните преди пристигането на урагана Ирена, в Ню Йорк цари прекомерна, но идеално организирана паника
Опашките пред магазините за хранителни стоки напомнят за онези три дни около Нова Година когато “пускаха портокали”. На входа на магазина стои едър охранител, който безмилостно вътворява ред. Млад мъж се опитва да се промъкне заедно с жена в инвалидна количка, но не получава твърд отказ. Дама на почтена възраст твърди, че си е забравила телефона в магазина, но гардът казва “госпожа, днес не съм ви виждал тук”. Най-сетне пред очите ми жена на средна възраст настоява да предреди няколкостотин души, за да купи … храна на кучето си. Никоя буря не е достатъчно голямо наказание за този град.
Празни рафтове в магазина, изнервени купувачи и все по-груби продавачи. Все едно Луканов се е върнал. По улиците се разхождат хора, с препълнени торби с храна и вода. В Америка евентуалното спиране на тока се приема като изключително сериозно произшествие. Манхатън е подготвен да оцелее поне две-три седмици без ток.
Събота по обед улиците на Ню Йорк изглеждат съвсем нормални, макар че небето се е свело под върховете на сградите. Целият градски транспорт е спрял, както и междуградските влакове. Всички летища и пристанища са затворени. Телевизионните канали поддържат паниката като описват всевъзможни трагични сценарии. Като за 23 градуса е брутално горещо, времето е тревожно и виновно.
Магазините са затворени, прозорците облепени, та да издържат вятър от 200 км/ч. Тук-таме по някой амбулантен търговец продава подходящи стоки – чадъри, шишета с вода и съмнителни наденички в хлебче.
Затворен, макар и със стил е магазинът за пиана. Това ме натъжава, тъй като точно съм в насторение да си купя едър музикален инструмент.
Затворени, макар и с тъга са кафенетата. Ню Йоркчани изпадат в ужас – може да им се наложи да си останат удома.
С най-много стил е затворен Apple Store а. Дори торбите им с пясък са по-лъскави и приятно подредени. Вероятно имат приложения както за ураган, така и за наводнение, земетресение и други нещастия.
В целия град не може да се намерят фенери. Накрая попадам на този знак, за да разбера, че най-обикновен фенер струва … 70 долара. Вероятно в делнични дни е около 4.
Привечер вече никой не е на път. Кметът е заповядал всички живущи в ниските части на града да се евакуират, но на никой не му се иска да заседне на моста. Тук-таме се вижда по някой сърдит чичо да разхожда куче. Разбира се, покрай реката тичат неизменните фанатици, които нито дъжд, нито вятър не може да спре по пътя към тъй жадувания маратон. Скрити зад бетонни стени и дебели стъкла, жителите на Ню Йорк очакват с ужас и раздразнение голямата буря.
