На три години човек – особено ако този човек е котка! – трябва да умее да се грижи за прехраната на семейството си.
Аз за моята собствена прехрана отдавна се грижа сама – веднъж спечелих от блога си цели 50 лева! (Левовете не са особено вкусни, затова напълних с тях джоба на домашната любимка Мариана. Тя пък ми пълни паничката поне по два пъти дневно.)
Онзи ден реших да изненадам Мариана. Станах преди нея, за да й сервирам закуска в леглото. Осигурих храната още призори. Нали знаете – ранно пиле рано пее!
Когато домашната любимка се събуди, гордо тръшнах в краката й ранното пиле – още топло. За да е ясно, че то си е само за нея, не дадох нито перце да падне, нито капка кръв да се пролее от него.
Мариана явно много се зарадва и си взе пилето в пликче, като излезе за работа – сигурно за да се похвали на колегите си какво съм й уловила.
Тя и мен много ме похвали, направи ми комплимент – няколко пъти повтори, че съм убиец!
Само не разбрах защо се оплакваше по телефона, че пилето било много красиво, черничко с жълто коремче…
Ние, котките, не спазваме глупави диети, които забраняват яденето на красива храна. Нито пък ядем разделно черното от жълтото.
Абе, човешка им работа! Странни птици са това хората…
Я аз да не ги мисля човеците, ами да ходя си потърся други пилета.
Ще ги науча да пеят акапелно:
Имала Мариана весело и добро сърце,
имала Мариана котка с едно перце!
бутон за споделяне в социални мрежи
