На даден етап от живота си срещаме реално човешко същество, в което се влюбваме. Получаваме ответно внимание и започваме любовна игра. То е личност също като нас, не е домашен любимец, нито играчка. Има си свой собствен свят, свои чувства и емоции. Искаме да го опознаем и да надникнем в душата му. Искаме да го обичаме и смятаме, че това е най-лесното… Но скоро установяваме, че не е чак толкова. Човекът, който сме срещнали не изпълнява нашите очаквания (и през ум не ни минава, че не е длъжен да го прави). Много скоро извършва нещо, което е в пълна дисхармония с нашите чувства, емоции, с нас самите и става трудно. Да обичаш някой се оказва сериозно предизвикателство.
Ние сме естествено щастливи, но сме забравили. Припомняйки си детството, възниква някой и друг спомен – нещо, което преди много време, сме знаели и което сякаш не е било. Имаме и рационално обяснение: за децата е нормално да са естествено щастливи, за нас…
Говорейки за любов, хората много често злоупотребяват с тази дума, за да прикрият, че в действителност не знаят как да обичат. Твърде лесно окачествяваме някое наше отношение като любов. Обогатяваме го с нашите преценки, убеждения, предположения… Добавяме обвързаност и желание за притежаване, докато придобие напълно пародиен характер и заживяваме в него, като в кошмарна приказка, в която любовта не само че не присъства, но и няма никакъв шанс да се появи.
Нека си представим двама изтъкнати комарджии, в последната игра, когато всичко е на масата. Единият е затънал в дългове и даже е взел пари назаем, за да играе и за него е твърде важно да спечели, на другия не му пука, има достатъчно пари и може да си позволи всяка загуба. Играе, за да се забавлява. Кой според вас ще подобри финансовото си състояние? Разбира се. Този, който държи Royal Flush. А кой е той?… Да, точно така. Другият е вложил прекалено много важност. Съвсем основателно бихте попитали: а какво общо имат късмета и важността? Абсолютно нищо, дори може да се каже, че късметът тенденциозно я отбягва.
Та казваш: била безразлична!?
Колко?
Всички сме безразлични. И аз – към по-голямата част от света. И ти, и тя… Просто си попаднал в тази част от света, към която е безразлична и за това несъмнено си допринесъл.
Безразличието е удобна възглавница, върху която сънуваме спокойни сънища. Чрез него не поемаме излишни рискове в отношенията си с другите.
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>
Страница 1 от 15
