Великата илюзия

104
Добави коментар
petiovd76
petiovd76

Великата илюзия

от Благой Д. Иванов » 30.09

Международният ден на богохулството се чества на 30 септември. Основателите му стартират инициативата през 2009 г., отбелязвайки годишнината от нелепия скандал с датските карикатури на педофила Мохамед, а посланието е кратко и ясно: „Защо може да се критикуват и нищят политическите убеждения, а религиозната вяра – не?“ С други думи: на неприкосновеността на религията трябва да се сложи край. Въоръжена с остър присмех и здрав разум, вълната на т. нар. Нов атеизъм заля Запада през последните години като реакция срещу тенденциозния фундаментализъм, повличайки крак и в общественото пространство. По един или друг начин тези настроения рефлектират и върху киното, затова ще видим няколко филма, в които Бог – въображаемият най-добър приятел на човека – е низвергнат, подигран и охулен. Ако си верен на разпятия, полумесеци, Давидови звезди и прочее суеверна символика, прескочи материала, защото лековерната ти душа може да се засегне. Ако си здравомислещ и презираш религиозния булшит, грешният Благой Д. Иванов те съветва да си пуснеш „Heresy” на Nine Inch Nails и ти пожелава приятно четене.

The Man from Earth

Докато ощипаната масовка се скандализираше около таблоидната глупост „Шифърът на Леонардо“, един филм с бюджет колкото тоалетната хартия на Том Ханкс мина и замина без особен шум. Разликата между „Землянинът“ и кичозната екранизация по Дан Браун обаче е от тук до небето, а сравнението между двете заглавия е хем обидно, хем неизбежно; Робърт Лангдън ни губи времето, развенчавайки мита за Иисус Христос, а „Землянинът“ без никакви претенции и с помощта единствено на камерна сцена и находчив диалог директно клъцва фиктивния ореол на Спасителя. Ако академичното наследство на Джаред Даймънд бъде екранизирано под формата на биографичен филм за антропологичната история на Земята, ще изглежда именно като интелигентния, сдържан и прецизен метаанализ на епохата от палеолита досега – разказана от един оцелял до наши дни пещерняк. Богохулството тук не е толкова в сюжетната сензация, че очевидно Христос е кроманьонец, а в полезната обща култура, сваляща митологизираното расо на Божия син и пляскаща го по голия задник с пръчка, отлята от здравата сплав на необоримите факти.

Four Lions

Когато критикуваме ислямистите, трябва да внимаваме, защото обикновено го взимат присърце, окичват се с букет от взривоопасни материали и спринтират по джапанки и чалма към някой автобус, пълен с ученици, предвкусвайки подаръка от измисления им идол Аллах, който само секунди след самоубийствения атентат ще започне да раздава с шепи малолетни девственици… Може би звучи прекалено? Едва ли. Истината е, както казва Сам Харис – автор на бестселъра „The End of Faith“, че ислямският фундаментализъм се корени във фундамента на самия ислям, а всеки, който живее със заблудата, че ислямската религия е в основата си миролюбива, може да отвори Корана, да почете малко и да настръхне. В „Четирите лъва“ обаче всичко това е представено като пародия – главните герои са пишман терористи, които неумело подготвят покушение в Лондон. Не само „лъвовете“ са представени като малоумни – англичаните също са обект на присмех, като филмът не осмива единствено радикалните идиоти с опасен мироглед, но и също толкова идиотската политическа коректност на Запада.

Agora

Ако си християнин, то най-вероятно не знаеш почти нищо за християнството – иначе едва ли щеше да носиш кръст на врата си. В „Агора“ виждаме зората на еврейската секта и здрача на великата Александрия; смяната на новия ред, кръглата ни планета, която е мината с валяка на невежеството и догматизма, превръщайки се в плоска обител за „мъченици“ и сковани от примитивно суеверие илитерати. Филмът е подобаващо драматичен, а Алехандро Аменабар, когото обичаме заради „Другите“, показва историческите факти може би в твърде черно-бели краски, но пък огорчението му е оправдано, а съчувствието – и режисьорското, и зрителското – към смелата, достойна и изпреварила времето си Хипатия може да напълни очите ти с влага. Ако нейната смърт не те разплаче, то от сцената с разрушаването на Александрийската библиотека от варварските „божи“ хора определено ти идва да ревнеш. Тъжен преразказ и мрачни години, стартирали още по-мрачна епоха.

The Invention of Lying

В свят, в който лъжата не съществува, хората водят особен, но прям начин на живот. Лицемерието и демагогията отсъстват. Забавленията са под формата на исторически монорецитали, а срещите минават без скрито-покрито, без евфемизми и без лъжливи очаквания. Няма измами, няма легенди, нито конспирации и какъвто и да е фикшън; няма и религии, съответно. Един ден обаче на Марк Белисън – отегчен и неудовлетворен неудачник – му хрумва гениалната идея да излъже и това променя не само неговият, но и живота на целия свят, особено след като измисля концепцията за задгробния живот (в желанието си да утеши умиращата си майка), а малко след това фантазията му неизбежно довежда и до Бог… Режисиран, написан и изигран от безбожника Рики Джървейс, който обича хапливо и безцеремонно да сваля Холивуд на Земята (особено по време на наградите „Златен глобус“), „Изобретяването на лъжата“ е преди всичко романтична комедия. За атеисти.

Religulous

Бесният критик на републиканците, токшоу водещ по HBO, сценичен комик и циничен сатирик Бил Мар се отправя на световен роуд трип, изтипосвайки пред екрана цял калейдоскоп от вярващи лумпени и лумпенизирани вярвания, сред които ретроградният юдаизъм, лицемерният католицизъм, научнофантастичната сциентология и бавноразвиващите се евангелисти, които смятат, че еволюцията е мит, а Земята е на 6000 години. „Религиотско“ е филм, който като замисъл рискува да падне в капана на собствената си концепция, залагайки на лесни плячки, но Мар не подбира, а се гаври както с делюзионни кретени и сектанти, така и със съвсем нормални (поне на пръв поглед) традиционалисти. Крайният резултат е преди всичко адски смешен социален експеримент, но и скептичен коментар, неизбежно водещ до сладко-кисел финал с допустимо нравоучителен, дяволски верен извод: религиозните хора са опасни и докато не осъзнаем, че вярваме в глупости, светът е застрашен от ирационални решения. На харесалите това заглавие се препоръчва също „The God Who Wasn’t There”, благодарение на който из интернет преди няколко години стартира симпатичен богохулен мем, който верижно разпали юзъри от цял свят да качват свои клипчета онлайн, в които извършват пред камерата единствения непростим (според християните) грях. Кой е той ли? Прочетете това на глас: „Отричам се от Светия дух!“ Готово. Добре дошли в Ада.

Operation Kino: Огромни благодарности на сп. “Една седмица в София” за предоставения материал.

Пусни коментар