Oct 13, 2011
Dimitar
Галерия
Австрия, Англия, Белгия, галерия, Германия, Европа, есен, залез, сезон, снимки, Холандия
Есента е много повече поезия, отколкото пролетта. Тя няма нужда от разтопени води, за да ражда плахи стебла и тънки филизи. Есента прелива в сочни дъждове, в зрели жита и в прежадняла пръст. С нея гроздовете се разпукват, превръщайки соковете си във вино. Тя идва винаги в компанията на случаен полъх, отмива пищните вкусове на лятото и на тяхно място нарежда: мекият залез на тиквата, червената пелерина на ябълките, плахото жълто на дюлите, по-тъмният край на деня.
Есента е виртуозен художник, който в края на всеки септември създава безброй маслени портрети на живота. Незабравими, във всяко кътче на земята.
Лондон, Англия. Есента се е сгушила в периферията на погледа, а Йейтс разказва приказка, която започва така:
„Дърветата са есенно прекрасни…“ . Брегенц, Австрия.
„…Насам не е валяло…“. Франкфурт на Майн, Германия.
„…Във воден сумрак тъмно отразено…“ . Залцбург, Австрия.
„…небето е замряло…“ . В подножието на баварските Алпи, на път за град Фюсен, Германия.
„…Сред камъните лебедите днес…“. На брега на езерото Алпзее, в близост до Фюсен, Германия.
„…са петдесет и шест…“ . Много специален за нас плаж, особено красив в края на септември – в Хага, Холандия.
„…Настъпи и шестнайстата ми есен…“ . Цвизел, Германия.
„…откак за пръв път спрях…“
„…за да ги преброя – но те се вдигнаха…“. Есенни лозя в Бамберг, Германия.
„…с едничък само мах…“
„…и се разсипаха, с криле доскоро скръстени…“ . Мюнхен, Германия. По време на Октоберфест гарата в Мюнхен прелива от пътници и глъчка, но пък каква пречка е това за любовта?
„…в нестроен низ от пръстени…“ . Традиционно приношение от новата реколта, което може да се види във всяка германска църква през есента.
„…Аз гледам тия приказни създания…“ . Конете на Пржевалски са единствените диви коне, които се срещат на свобода в природата.
„…и ме боли душата…“ . Нюрнберг, Германия.
„…Уви, отмина времето, когато…“ . Хага, Холандия.
„…замирах край водата…“. Алпзее, в района на Фюсен, Германия.
„…дочул камбанен екот на крила…“ . Антверпен, Белгия.
„…през сумрачна мъгла….“ . В подножието на баварските Алпи, в близост до град Швангау, Германия.
„…Любима до любимия си, в своя …“
„…бял и уютен хлад…“ Гармиш-Партенкирхен, Германия.
„…се реят те – или внезапно литват…“ Пасау, Германия.
„…И всеки тук е млад…“ . Това е Хайди, тя е много специална за нас, след като се сприятелихме внезапоно в един късен септемврийски следобед. Надяваме се в момента да преживя щастливо из тучните ливади на баварските Алпи.
„…Борби и страсти, дето и да скитат…“ . Къщи край реката в Бамберг, Германия.
„…неспирно ги сполитат…“
„…Сега се носят тайнствени, прекрасни…“ . Инголщат, Германия.
„…сред езерната шир…“ . Брегенц, Австрия.
„…в коя река, в кой вир…“ . Гармиш-Партенкирхен, Германия.
„…ако един ден, без самоизмама…“ . Антверпен, Белгия.
„…усетя, че ги няма?“.
Аугсбург, Германия.
Вълшебният замък на баварския крал Лудвиг II „Нойшванщайн“, в близост до град Швангау, Германия, посреща първите стъпки на есента.
От този мост се разкрива красив изглед към замъка, но и гледката към него и планината, където есента е разходила шарената си премяна, е неустоима.
Тиквена радост – всяка есен.
Сутрешна разходка из дебрите на германския национален парк „Баварски лес“.
Баварските Алпи.
Есента завършва безмълвно, само за миг, с последния дъжд, който събира всички листа и ги скрива да изсъхнат, в очакване на следващата година. И на новата палитра.
Карта:
Карта:
Like this:
Like Loading…
