Трите любими детски песнички на звездите
Мариана Векилска телевизионен водещ в бТВ
Една от любимите ми детски песнички е „Дъга“, или, както е по-известна, „Моля кажете, не на шега, кой нарисува тази дъга“. Песничката стана известна преди много години, когато спечели голямата награда на фестивала в Болоня. Тогава я изпя Детският радиохор и още от първия миг, в който я чух, се влюбих в нея. Непрекъснато си я тананиках или ми звучеше в главата. Харесва ми, защото е много лъчезарна – и като текст, и като музика.
„Тихо се сипе първият сняг“ е друга песничка, която много харесвам от малка и която съм пяла и на децата си безброй пъти. За мен тя е олицетворение на детската невинност, нежност и чистота.
„Детство мое“ от филма „Неочаквана ваканция“ е може би най-любимата ми – символ на цяла епоха, на цяло поколение и на моето детство. Тя ме изпълва едновременно с носталгия и със съкровено щастие и копнеж по безгрижното ми детство на тиха софийска улица с къщи и дворове, игри до късно в летните вечери, цъфнали люляци, узрели череши и филии с масло и чубрица, които никога повече не са били така вкусни. Напомня ми и за снежните зими и тихите, но много празнични семейни новогодишни вечери с мама, татко, баба, дядо и по-малката ми сестра. Още от сутринта баба точеше кори за баклава, дядо чупеше орехи, а майка ми приготвяше празничната вечеря. Ние гледахме детски филми по телевизията и примирахме в очакване на чувала с подаръците, който дядо Мраз ни оставяше на вратата. С времето човек губи способността да изпитва такова безметежно щастие и топлина. В опит да запазя частица от това усещане, до ден днешен обожавам Коледа – за мен тя е най-очакваният празник. И, както се пее в песента, „щом студено ми стане да мога да си взема от детския огън“.
Людмила Сланева и Ваня Щерева актриси, певици и… писателки. Неслучайно двете са дали обща снимка. Това е кадър от фотосесията на корицата на тяхната нова и обща книга „Мила Мерилин”. А колкото до песничките:
Людмила: Аз много съм пяла като малка. Съседите са ме наричали „ходещото радио“. Не знам коя е първата песен, която съм изпяла. Но си спомням, че „Сладкопойна чучулига“ предизвикваше голям покой в мен. Красива песен. Пеех я само, когато съм сама, за да чувам добре тази извиваща се мелодия. Не обичах много да пеем в група, защото там все нещо фалшиво се получаваше, все някой не внимаваше или пък много се напъваше.
Друга любима песен ми стана „…ду-ду-ду….Моля кажете не на шега“. Дадоха ми да пея първия куплет в една детска вокална група. Това е първото ми соло. Така се вживявах, казваха, че махам с ръце, че изобразявам някакви неща, смееха ми се. А аз просто се вълнувах много от тази песен.
Много не обичах „Мартенички, мартенички..“. Защото ни караха да пляскаме някак като малоумни. И да бързаме за края на песента. Неприятно ми беше просто да бързаме. Чудех се защо не искат да я изпеем хубаво.
Ваня: Не си спомням да съм пяла детски песнички, освен тези в хора на училището. Те бяха обикновено някакви патриотични, не ги помня, но не ми беше особено приятно, защото бях трети глас. Там слагаха тези с ниските гласове или тези, които не могат да пеят. Аз май бях от първите, обаче страшно ме беше яд на тези от първи глас, защото те държаха основната мелодия. „Моля кажете не на шега, кой нарисува тази дъга“. Тази песен харесвах, но нямаше никакъв шанс да ми позволят да я пея. Все другите я пееха. Спомням си в пети клас бях на някакъв международен лагер в Кранево, там бяха и децата от Детския радиохор. По цял ден репетираха в една мрачна зала, докато ние ходехме на плаж. Тогава окончателно се отказах от пеенето. Малко по-късно това желание в мен се възроди с песните на Щурците, Сигнал, Диана Експрес, ФСБ, Тангра. Първите песни, които съм пяла, докато се учех да свиря на китара, бяха песните на Росица Кирилова. Много, много ги обичах. Тишина… Учителко, целувам ти ръка…
Наско Стоянов е радиоводещ в БГ Радио. Това е човекът с любимите песни, защото той води предаването „Любими песни за любими хора” по БГ Радио
„Детство мое“ на Студио Ве или песента от „Неочаквана ваканция“. Летните ми ваканции минаваха при баба и дядо в едно селце до Пазарджик – Елшица, където най- любимата ми игра беше на кино. Раздавах роли на близки и приятели, доста старание влагах и в декорите, и в костюмите. На камерата винаги беше баща ми. Вдъхновението ми идваше най-вече от филма ,,Неочаквана ваканция“. И до днес доста близки се шегуват с „кариерата“ в киното, която имат оттогава.
„Зайченцето бяло“. В детската градина трябваше да пея тази песен на коледното тържество. Бях решил, че след като ми дават песен, ще ми дадат и костюм. Това не се случи и бях много тъжен, дори отказах да пея по гуменки и панталонки с оправданието, че големите артисти не излизат така облечени на сцената.
„Боса по асфалта“ на Роси Кирилова. Това е най-въртяната песен на грамофона при баба и дядо и бях много щастлив, когато на плочата получих автограф от Роси Кирилова при един неин концерт в Пазарджик. Все още пазя този автограф! тя е най-очакваният празник. И, както се пее в песента, „щом студено ми стане да мога да си взема от детския огън“.
Нели Рангелова певица
Ето моята детска класация.
Първата песен, която помня мама да ме е учила и да ми я е пяла, е песента за Шаро – „Тихо се сипе първият сняг“.
Това беше и първата песен, която изпях на Марти, когато беше бебе…интересно беше, че му я пях, когато беше лято и навън беше 40 градуса.
Втората от любимите ми детски песни беше „Мила моя мамо“.
Третата, която пак мама ме учеше, беше „В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки“. Помня, че бях много палаво дете и веднъж се бях качила на едно столче в банята и пред огледалото взех самобръсначката на татко и… се обръснах. От тогава ми остана и белег. Искам да кажа, че щеше да е по-добре да бях пяла повече пред огледалото, вместо да правя пакости!
Виктория Терзийска или Вики от „Мастило“
Най-любимите ми детски песни, когато бях малка, бяха първо песните на Васил Найденов и Братя Аргирови. Първо беше „Клоунът“, която като голяма имах щастието да изпея с Крис, и то пред Васил Найденов! Много бях щастлива! Втората ми беше „Силвия” на Братя Аргирови.
И третата, песента, с която рутих всички детски песенни конкурси, беше „Балонче хвърковато“. С нея дори ходих на Асамблея Знаме на мира. Изпратиха ме там да пея за Балончето и аз се запознах лично с Людмила Живкова, пих Кока Кола, спах с едно нигерийче в една стая… И всичко това благодарение на „Балонче хвърковато“!
Мария Мутафчиева или Мери от „Мери Бойс Бенд“
Аз, като класически пример на дете, отгледано в града, пазя най-силен спомен от песничките, научени в детската градина! Фаворит сред тях е „Есен в гората“ (трябва да се допитаме до Фройд дали не е оставила траен отпечатък върху творчеството ми):
Вятърко листи в гората пилей,
Косето-Босето вече не пей…
С пойните птички отлитна на юг…
Есен е вече пристигнала тук.
Другото силно влияние върху мен идва от песента „Теменужка“, която изпълнявах безброй пъти и на дъщеря си, когато беше малка, а тя така и не успяваше да произнесе думата „синеока“… Измина доста време, докато разбера, че децата предпочитат песните за възрастни и научават тях по-лесно от детските. Свързвам детството си и с песента „Мария“ на Тоника, защото свиря от шестгодишна възраст на пиано и родителите ми ми я пееха често. Като че ли беше писана за мен!
