Какво е общото между Кокошките и Прасето
Рано е още за Коледа, но ме връхлетя този сакрален въпрос за Коледната душа на едно прасе.
От 30-на години насам, винаги около Коледа си припомням гениалния за нашите географски ширини монолог на Радичковия Гоца в класическото и култово изпълнение на непрежалимия Константин Коцев: „Ще продам прасето. Само ми яде храната. Колкото повече яде, толкова по става на трион и му расте зурлата. Ти остави, че не пълнее, ами щурее. Оня ден се загуби, та се пребих да я търся тая пърлица. Стока се не губи, ама то туй не е стока. Жената вика, че го пуснала от кочината, да се изтича, и то изчезнало. Изчезна, вика, и го няма. Обиколих селото – няма го. Да не е игла, та да изчезне! Отбих се в кръчмата, разпитах този и онзи, да не би да са го виждали, ама къде ще го видят, то вече се стъмнило!
Мамка му и прасе, къде сега да го диря!“
А помните ли как и всички бяхме съпричастни към неволите на Гоца, навярно защото във всяка една епоха прасето е било част от българската културна традиция и всяка зима обикновените хора като тревожния Гоца колят прасе и затварят месо в буркани, за да оцеляват. И те, за разлика от европейските хуманизирани ерудити, наричат коленето на прасе „свинска сватба“ без никакви угризения на съвестта си, въпреки че всяка година у нас така умират повече от 2 милиона прасета, навярно защото разпадът на едно прасе гарантира целостта на едно семейство, неговите съседи и роднини, докато едно правителство се заиграва на дребно със своите избиратели и в стремежа си да угоди на Европа май след домашната ракия ще му отнеме и коледния ритуал.
Днес Европата и нейните комисари изобщо не дирят изчезващото източнобалканско прасе, а са решили направо да го затрият май като ни поставят поредица от непонятни за Гоца изисквания и стандарти. И сега – на чия страна трябва да застанем в битката между Европа и прасетата, застанали срещу оцеляването на българите?
Редно ли е прасетата ни да живеят в еврокочина с климатик, а хората – в домове без климатик? Кое е по-важно – климатикът за хората или климатикът за прасетата? А и как да приучиш Гоца да вика селския ветеринар да му упои прасето преди да го направи на коледни пържоли, докато самото нарочено за коледно заколение прасе дотолкова е свикнало с кочината си и, че се инати и не ще да я напуска. Ето точно тук – на изхода на иначе уютната му кочина е поставен фундаменталния за един датски принц (за датските нерези чети по-долу) въпрос:
Ще бъде ли принесено в жертва българското прасе на олтара на Европейския съюз?
Нормите на Европейския съюз, предвиждат като задължително да се приспи животното преди да бъде убито и това трябва да става единствено в лицензирани свинекланици и след строг медицински преглед. Ако това е ЕС, аз вече не го искам, казва най-сериозно Радичковия Гоца насред монолога си, замисля е, почесва се по наболата си брада с опакото на касапския нож и добавя: Празникът на Коледа няма да бъде вече същият, ако не мога повече да си коля прасето, както съм правил винаги. Един българин, който не прави наденици и суджуци на Коледа, не е никакъв българин.
Пред тези тежки аргументи на Гоца и в стремежа си да не предизвикат гнева на еврокомисарите, българските политици се опитаха по соломоновски да решат въпроса като отправиха призив към висшето духовенство на православната църква. Ние поискахме от църквата да уточни дали коленето на прасета за Коледа представлява религиозен обичай и становището на църквата по този въпрос ще ни послужи като аргумент, за да поискаме отстъпка от Европейския съюз, заявиха те пред Гоца и го оставиха с надеждата, че арменският поп и този път ще реши проблема му или най-малкото – ще направи изявление по Радио Ереван.
