Лятна експедиция, организирана от учени от института по океанография Скрипс към университета в Сан Диего и инженери от сп. National Geographic, e довела до откриването на гигантски едноклетъчни организми в едно от най-дълбоките места на планетата, пише PhysOrg.com.
През юли изследователите спуснали сондa, снабдена с дигитална HD камера в Марианската падина. Камерата била поставена в стъклен съд със сферична форма, която може да издържи на огромните налягания в дълбините на океана.
При пътуването си към най-дълбоките води на планетата сондата се натъкнала т.нар. ксенофиофори – гигантски едноклетъчни организми, които живеят предимно на големи дълбочини.
Ксенофиофорите са известни със своите размери. Те са най-големите едноклетъчни организми, познати на науката. При тях една единствена клетка достига до големина от 10 сантиметра. Срещани в изобилие по океанското дъно, тези едноклетъчни служат за обиталище на множество други многоклетъчни организми.
Уникалното в случая било, че сондата заснела присъствието ксенофиофори на рекордната дълбочина от 10,641 метра. Досега тези организми са откривани на дълбочини от максимум 7500 метра.
Последни проучвания показаха, че посредством улавяне на частици от водата, ксенофиофорите могат да концентрират високи нива на олово, уран и живак, което ги прави силно устойчиви към големи количества тежки метали. Макар и съставени от една клетка и да са много крехки, те могат да оцеляват в студен свят на пълен мрак на дълбоките океани, в който налягането достига до 1100 атмосфери.
Макар и уникални ксенофиофорите са само върха на айсберга що се отнася до пълната картина на живота в екстремни дълбочини. Така например заснетият от камерата на сондата филм показва и най-дълбоководната медуза, която е наблюдавана до момента.
