Суши

13
Добави коментар
iffi
iffi

Малко необичайно серията от постове за Германия, ще започне с нещо японско – суши.

Канев, който е относително ентусиазиран по японската култура, и с около година практически опит в правенето на суши, ми разреши да снимам сушиправенето.

Традиционното суши всъщност представлява ферментирала риба и ориз поръсени със сол. Благодарение солта и на ферментацията на ориза, от който се получавал оризов оцет и попивал в рибата, тя можела да се съхранява дълго. След това ориза се изхвърлял и се е консумирала само рибата.

Днес съществуват различни видове суши, като най-разпространеното може би е Makizushi, което представлява риба завита в ориз и пресовани водорасли(нори), ориза разбира се не се изхвърля и всяко парче суши се яде на една хапка(няма да обяснявам каква свинщина става, ако се опита човек да прегризе парче по средата 🙂 )

Ако сте опитвали суши в ресторант и ви е харесало, значи най-вероятно ви е хрумвала идеята да си направите вкъщи. Ако пък не ви е харесало, все пак пробвайте домашно приготвено, то става в пъти по-добро от това в суши-баровете.

Предимствата на домашното суши са очевидни – по-вкусно, по-голямо количество суши и подправки, по-добра обстановка, абе въобще – по-по-най.

Какво ви трябва за приготвянето на суши?

Задължителните продукти са: ориз за суши(с обикнове не става толкова добре), листи пресовани водорасли (нори), оризов оцет, дървена постелка за навиване на сушито, пълнеж(например сьомга и маслини). Може да добавите още хайвер, маринован джинджифил(гари) и уасаби(аз лично не мога да му понасям миризмата, така че наблягам на гарито, което е достатъчно люто, кисело сладко 🙂 ). Мечът няма практическо приложение в приготвянето на суши, но допринася за атмосферата.

Ако не можете да си намерите дребен жълт японец с черна права коса и дръпнати очи, който да приготви сушито, може да се задоволите с дългокос, къдрав, бял балкански субект или който друг ентусиаст, който има желание да се занимава два-три часа с правене на суши, докато вие тайно подяждате ориза и се грижите за музикалния фон.

Приготвяне

Смесват се 4 супени лъжици оризов оцет с 2 лъжици захар и половин лъжица сол. Сместа се разбърква, загрява(без да завира) и се оставя да изстине.

Чаша и половина ориз(ок. 200мл) се измива и се оставя да кисне около 20минути. След това се вари в 3 чаши вода, 20 минути.  изчаквате го да изстине (още 20-30мин), като най-добре го разстелете в тава за да изстива по-бързо, а още по-добре е да се духа с нещо, например с вентилатор. Междувременно може да нарежете маслините и рибата на парченца подходящи за слагане в завитото суши.

След като изстине, ориза се поръсва равномерно с дресинга, правят се черти с обратното на ножа за да попие сместа надолу, без да се разрязват зърната на ориза.

Завиването
Върху подложката за завиване поставяте лист нори и грапавата страна нагоре. Слагате върху него ориз и пълнеж и завивате.

Рязането трябва да става с много остър нож (най-добре – скалпел), защото иначе рискувате да си изцвъкате ориза по не особено естетичен начин.

Върху нарязаните парчета може да сложите хайвер.

Консумирането

Разбира се класиката е, да се яде суши наредено върху голо женско тяло. Но ако не разполагате с гола жена наоколо, или все пак и тя иска да яде от сушито, а не само да бъде омазана с ориз, уасаби и соев сос, може да го ядете с клечки в чинийки 🙂 Пaрчето се взима с клечк и се изяжда цялото, не се гризе на половина, защото става голяма свинщина с разпилян навсякъде лепкав ориз.

Подправките

Уасаби – Както споменах, аромата на уасабито не ми понася, но все пак ще спомена, че е доста разпространено малко уасаби да се разтваря в паничка соев сос и след това сушито да се топи в него. Според повечето източници, обаче, това убива вкуса и аромата на уасабито и не е за препоръчване.

Гари(маринован джинджифил) е другата много популярна подправка за суши. Също люта(но не толкова брутално колкото уасабито), освен това и кисело сладка. С две думи – страхотен вкус, един от най-големите плюсове на домашното суши е, че може да си ядете гари в неограничени количества. В заведенията винаги ми се налага да гледам сервитьора умолително за още една порция гари.

And last but not least – соевия сос също прибавя страхотен вкус.

Въпреки, че нашето суши не постигна добър търговски вид, вкуса му е превъзходен.

Warning!!!

Не прекалявайте със сушито, за да не ви се дръпнат очите 🙂

10
Добави коментар
imagination
imagination

Има нещо забележително в добре известната ни комбинация от ориз и зеленчуци, завити в сурова риба и печено водорасло, и всичко това потопено в соев или уасаби сос. Позовавайки се на желязната сентенция, гласяща, че всичко вкусно е нездравословно, бързо бихме си задали въпроса може ли нещо толкова вкусно да е същевременно и полезно? Наясно сме с ползите от мастните киселини Омега-3 в сьомгата, но сме чували и за завишените нива на живак в морските храни. Ето я познатата и неизвестната „истина“ за сушито. Но преди да ви я разкрием, нека кажем няколко факти от историята и настоящето на този екзотичен деликатес.

История на сушито

Началото на сушито се крие назад в далечния ІV в. пр. Хр. в Югоизточна Азия. Като консервирана храна, осолената и ферментирала с ориза риба била важен източник на белтъчини и традиционно ястие на масата. След като се почиствала от вътрешностите, рибата била съхранявана в ориз, така че естествено протичащите фермантационни процеси в зърнената култура да помогнат при консервирането на месото.

Постепенно се появил и първия вид суши нари-зуши. В тази ранна „рецепта“ оризът ферментирал около 2 месеца, след което рибата се консумирала, а белите зърна – изхвърляни.

Постепенно сушито се разпространило и в Китай, а по-късно, през VIII в. пр. Хр. в Хейския период, се появило и в Япония. Тогава то било наричано сейсей – зуши и станало популярно в края на периода Муромачи. Този вид суши се консумирало, докато рибата все още била полусурова и оризът не бил загубил аромата си. Така сушито се превърнало от обикновена консервирана риба в самостоятелен кулинарен отрасъл. Историята познава и хайа-зуши, което било приготвяно така, че и рибата, и ориза можели да се ядат.

По-късно вместо да бъде използван само за ферментационна база, оризът се смесвал с оцет и се комбинирал не само с риба, но и различни зеленчуци и сушени съставки. И днес всеки регион в Япония все още „консервира“ своя уникален вкус чрез приготвяне на суши по разнообразни рецепти, предавани поколения наред. 

В началото на XIX в., когато град Токио се наричал Едо, хранителната индустрия все още представлявала групи от пътуващи търговци, от които произлязло и т.нар. нигири-зуши / едомае-зуши. „Едомае“/  в превод „през залива на Токио“ / било мястото, където се добивали прясна риба и водорасли за този вид суши. След голямото заметресение Канто през 1923 г. нигири-зуши се разпространило в цяла Япония, тъй като опитните едимае-зуши кулинари загубили работата си и се пръснали из цяла Япония.

През 80-те г. в зората на изостреното съзнание към здравето сушито е едно от най-здравословните ястия, добиващи голяма известност; в последствие с появата на суши машините, комбиниращи масовото производство с деликатните умения на суши майсторите, правенето и продаването на суши станало достъпно за много държави по света.

Видове суши

Когато чуят „суши“, повечето хора се сещат за СУРОВА риба. Това не е правилно. Всъщност, ако отидете в някой японски суши бар и погледнете рибните блюда, само няколко от тях ще имат сурова риба. Но дори и да изглежда сурово, месото все пак е преминало през обработка. Консервиране, бланширане, киснене в оризова ракия и замразяване – има много неща, които могат да се случат на рибата, преди да я изядете.

В крайна сметка, какво представлява суши?

Преди всичко суши е изкуство. Някои от най-познатите и разпространени видове суши са:

Сашими: Нарязана на тънки филийки риба, сервирана по атрактивен начин. Сурова, сготвена или консервирана риба, нарязана на 3-5 парчета. Обикновено се сервира със сос уасаби и джинджифил.
Нигири: Парчета риба, сервирана върху 2 топки ориз, понякога и парче печено нори ( вид водорасло ), имащо за цел „свързването“ на ориза със рибата и подобряване на естетическия вид. Една порция се състои от 2 парчета.
Гункан Нигири: Разновидност на нигири. Гункан в превод означава лодка. Името на този вид суши идва от начина, по който основната съставка във формата на лодка се „държи“ на върха на ориза. Трите основни типа суши, сервирани като гункан нигири  са Тобико, Иркура и Уни. Една порция се състои от 2 парчета.
Хосомаки: Тънко завито суши с много малко ориз. Външната обвивка се състои от нори. Една порция хосомаки се състои обикновено от 6 парчета.  
Футомаки: Дебело завито с нори суши с пълнеж от много съставки, отделните парчета са много големи. Една порция се състои от 4 до 10 парчета.
Урамаки: Този вид суши е много популярно в суши баровете в Америка. Според някои това се дължи на факта, че водораслите са скрити във вътрешността на рулото и начинаещите любители на сушито ще бъдат по-малко „замислени“ дали да го ядат. Една порция се състои от 6 или 8 парчета.
Темаки: Ръчно-завито суши, което се яде с ръка като сладоледена фунийка. Една порция се състои от една фунийка, пълна с различни съставки.

Енергийна стойност

Запитвали ли сте се някога колко калории има в едно парче суши? За щастие, при умерена консумация, суши не е ястие, от което можете да напълнеете. Със или без ориз (сашими ), богат на сложни въглехидрати, дори стандартна порция суши може да бъде много здравословна храна, която да не сложи траен отпечатък върху фигурата ви.

Всъщност бедната на калории морска храна често е пренебрегвана несправедливо. Един и същ вид суши може да съдържа различно количество от отделните съставки и оттам да има различно калорийно съдържание, съдържание на мазнини, въглехидрати и белтъчини. Информацията в тази таблица обаче ще ви даде добър ориентир за калорийното и хранителното съдържание на различните видове суши, за да направи избора ви информиран и правилен.

С какво сушито е полезно за здравето?

В последни години сушито става все по-известно, но около него има много въпроси, засягащи рискове за здравето при консумацията на този суров деликатес.

Голяма част от основните съставки в сушито са много здравословни. Рибата, основния компонент, е богата на протеини и калций. Ако желаете максимална доза белтъчини, пробвайте риба тон. Основното предимство на мазните риби като сьомгата са Омега-3 мастните киселини.

Прясната риба е здравословна храна с чудесна репутация. Богата на протеин и бедна на мазнини, стотиците видове риба са основна храна в много части на света. Дори и по-мазните риби са по-здравословна храна в сравнение с месото на сухоземни животни, богато на наситени мазнини.

Повечето видове риба са богати на т.нар. Омега-3 мастни киселини, които са есенциални за здравословното хранене, тъй като човешкият организъм не може да ги синтезира по биологичен път. Двете най-обсъждани и полезни Омега-3 мастни киселини са DHA и EPA, които заедно с мононаситените киселини в зехтина, могат да бъдат по-полезни за здравето ви, отколкото предполагате.

Печената обвивка от водорасли е друг важен източник на белтъчини и калций. В добавка на това те предоставят много различни витамини като А, Си 10 разновидности на витамин В. Обвивката също има и добри храносмилателни свойства. Уасаби соса има прекрасни бактерицидни свойства и също съдържа витамин С.

Предполага се също и че сушито може да ви помогне, ако се чувствате изморени, с лошо настроение или страдате от болки вследствие на хипотериоидизъм. Здравата териоидна жлеза се нуждае от йод, селен и магнезий. Тъй като йодът се съдържа в сушито, морските храни и кафявите морски водорасли, приемането на тези храни ще доведе до здравословни нива на тироидните хормони.

Как Омега-3 мастните киселини влияят положително върху здравето ни?

Омега-3 мастните киселини доказано повишават нивата на HDL, т.нар. добър холестерол. Това на свой ред може да доведе до намаляне на количеството на LDL или т.нар. лош холестерол в кръвта. В някои случаи при повишени нива на LDL, съотношението между лошия и добрия холестерол може в значителна степен да се подобри чрез повишен прием на HDL, което като цяло има положителен ефект върху сърдечно-съдовата система.
Консумацията на Омега-3 мастни киселини е с доказан положителен ефект при страдащите от захарен диабет, тип 2 с това, че допринасят за намалянето на нивото на кръвната захар.
Проучвания доказват връзката между приемането на Омега-3 мастни киселини и заздравяването на стените на кръвоносните съдове, забавяне на кръвосъсирването и понижаване на кръвното налягане.
Доклад на престижно медицинско издание сочи, че богата на Омега-3 мастни киселини диета намалява риска от поява на болестта на Алцхаймер. Консумацията на този вид мастни киселини намалява до 70 % амилоидния протеин в мозъка, посочван за един от най-честите причинителите на Алцхаймер.
Важно е да се знае, че централната нервна система се състои основно от Омега-3 киселината DHA. Човешкият организъм е в постоянна нужда от обновяване и възстановяване и поради това приемането на Омега-3 мастни киселини е критично важно за поддържане на здравето на нервната система.
Тъй като Омега-3 мастните киселини са нужни за правилното развитие, включително от новородени бебета, бременните и кърмещите жени трябва да приемат повече храни, богати на тези мастни киселини и по-специално на DHA и EPA. Такива храни са ядките и семките като най-богат източник разбира се остава рибата. В Западните общества суровата риба често се избягва по време на бременност, така че хранителните добавки се продават специално за бременни и кърмещи жени – рибено масло или Омега-3 мастни киселини, добивани директно от водорасли (Неуроминс). Или с други думи – ако не можете да консумирате риба, можете да консумирате следващата й най-добра алтернатива.

Днес Омега-3 мастните киселини са признати за силно целебни за сърдечно-съдовото ни здраве, а консумацията на морска храна се препоръчва от лекари в цял свят. Много хора приемат Омега-3 добавки, наричани „рибено масло“ или „Омега-3 масло. Обаче ние бихме искали да припомним, че въпреки това дълбоководните риби са най-богатия източник на мастни киселини Омега-3, освен това са вкусни.

Рискове, свързани с консумацията на суши

До тук сушито изглежда много добро, нали? Но за съжаление и то има някои недостатъци. Един от най-обсъжданите проблеми при консумацията на риба или морска храна е количеството на съдържащия се в нея живак. Друг проблем е количеството на приетите калории. Една порция вероятно няма да засити възрастен човек, свикнал с хранене на големи порции. Внимавайте – калориите в тези малки парченца се трупат и това се дължи основно на ориза, богат на сложни въглехидрати; 1 чаша бял ориз има 160 калории.

Сушито има още един значителен недостатък – тъй като повечето суши специалитети се състоят от сурова риба, съществува голяма вероятност в нея да има паразити. Това се случва най-вече в случаите, когато рибата се почиства от вътрешностите извън морето.

Както при консумацията на всякаква сурова храна, при хапването на суши също има риск от приемане на патогенни организми, но на дневен ред е по-скоро опасността от повишени нива на замърсители. Принципно отговорът на въпроса „Полезно ли е сушито за вас ? е „Да“.

Въпреки това всеки, ядащ риба и особено сурова, трябва да бъде наясно с риска, който поема. Скорошни проучвания дискутират като основен и най-разпространен замърсител тежките метали, които могат да присъстват в някои видове риба, например големите хищници като риба тон и риба меч. Всъщност, колкото по-нависоко в хранителната верига е рибата, толкова повече замърсители съдържа.

Заради потенциалния риск от наличие на замърсители като живак например, както и патогенни микроорганизми, бременните жени и хората със слаба имунна система са съветвани да избягват консумацията на големи хищни риби или всякакво сурово месо. За успокоение, всяка сготвена морска храна е не само безопасна, но и здравословен избор заради здравословния профил на морските храни  като цяло, както и присъствието на Омега-3 киселини.

Доказано е наличието на замърсители, но при умерена консумация не е установена връзка между приеманите с рибата дози и конкретна заплаха човешкото здраве. За щастие скорошно проучване на Института по Медицина доказва, че везната се накланя твърдо в полза на полезните ефекти от консумацията на риба.

Патогенни микроорганизми

Освен замърсители, суровата морска храна може да бъде източник на различни патогенни микроорганизми, вируси, бактерии, както и по-големи паразитни организми. При третирането на сурови храни винаги трябва да се спазват необходимите хигиенни изисквания. Анисакиазата е една от най-неприятните, а понякога и фатални инфекции, причинени от микроскопични ларвови червеи, живеещи в плътта на някои морски обитатели.

Те могат да бъдат избегнати чрез готвене или техники на дълбоко замразяване, които например за задължителни в САЩ за някои суши храни. Въпреки че е рядък, рискът от заразяване с патогенни микроорганизми вътрешноприсъщ за всички морски храни.

За щастие инциденти, свързани с болест вследствие на консумация на суши, са рядкост. Сушито е толкова безопасно, колкото всяка друга храна при условие, че е е обработвано и съхранявано правилно. Докато определени хора ще трябва да вземат мерки, за да намалят определени рискове, свързани с моментното им състояние, за повечето от нас сушито е безопасно, тъй като е полезно. Бъдете умни и няма да имате проблеми да намерите суши ястие, на което да се насладите.

Изборът е ваш

Претеглянето на „за“ и „против“ може да затрудни избора ни дали да ядем суши или не . Както мнозина твърдят в хранителен план сушито може да даде много. Според други, ако решим да погълнем суровия деликатес, можем да навлезнем в опасни води.

В крайна сметка сушито има няколко недостатъка, но тогава трябва да попитаме – комбинираният сандвич в любимото ви заведение за хранене по-добър избор ли е? Вероятно не.

Хареса ли ти статията?

Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:

Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.