Напоследък доста хора се сдобиха с лаптопи, което обикновено бива последвано от закупуване на wireless рутер, за да се възползваме от жизненоважната екстра да имаме интернет в тоалетната, банята, килера и мазето . И аз съм в „клуба“, така че няма какво да се подигравам . Та понеже не всеки знае как да си настрои рутера така, че да не се връзват към него съседи авантаджии и хакери wannabes, ето няколко напътствия. Не претендирам да съм голям разбирач.Използвал съм screenshot-и от администраторския панел на моя рутер LinkSys, но независимо от марката, настройките би трябвало да са сходни. Само трябва да отбележа, че нито една от техниките по-долу не гарантира 100% опазване на wireless мрежата, но прави проникването доста по-трудно.Управление на достъпа до настройките на рутераRouter password – паролата, с която се влиза в администрацията. Внимавайте с нея Access Server – протоколът, по който се осъществява достъпът. HTTPS е по-добре от HTTP.Wireless Access Web – определя дали рутерът ще може да се управлява по безжичен път. По-добре това да е забранено, но ако всички компютри в мрежата са с wireless връзка, ще трябва да се разреши. Е, не е задължително – настройките на рутера не се променят всеки ден и може за логване в администрацията да се ползва временно кабел.Remote Management – определя дали е разрешено влизането в администраторския панел от компютър, който е извън локалната мрежа на рутера. Добре е да е забранено. Ако все пак е разрешено, добре е това да става през някакъв по-нестандартен порт.Задаване на име на локалната wireless мрежа (SSID)SSID-тата са имената, които се виждат, когато се направи търсене за налични wireless мрежи.Wireless Network Name – производителят слага някакво име по подразбиране, например за LinkSys рутерите е linksys . Силно препоръчително е да се
смени с нещо по-уникално, особено ако ще правим мрежата невидима
Wireless SSID Broadcast – тази настройка определя дали wireless мрежата ще бъде видима за компютри, които са в нейния обсег, но не са вързани към нея. Разбира се, изключва се. При това положение единственият начин един компютър да се опита да се свърже към мрежата, е да знае SSID-то предварително и то да се посочи в настройките на мрежовата карта. Задаване на парола за wireless мрежата и криптиране на връзката Security Mode – задаваме най-добрия режим, с който рутерът разполага, като се съобразяваме и с това какви режими поддържат мрежовите карти на компютрите. Подреждат се така, от по-лош към по-добър: WEP, WPA, WPA2.Algorithm: – от наличните избираме най-добрия, който се поддържа от мрежовите карти на компютрите.Key – това е паролата, с която компютрите се връзват към безжичната мрежа.
За да се върже един компютър към безжична мрежа, е достатъчно да знае SSID-то и паролата на мрежата!. По принцип трябва да се знаят също алгоритъмът и режимът на криптиране, но те могат да се налучкат.
Ограничаване на компютрите в локалната wireless мрежа по MAC адрес
MAC адрес е уникален номер, който притежава всяка мрежова карта по света. Ако си параноик, можеш да ограничиш достъпа до безжичната мрежа и по този начин .
Изключване на DHCP
DHCP e услуга на рутера, която раздава автоматично IP адреси за локалната мрежа на всички компютри, които са се вързали към нея и нямат предварително зададен IP адрес. Изключването на DHCP няма особено голям ефект, тъй като всеки, поне малко светнат с нещата, може да си зададе сам IP адрес, преди да се върже към мрежата.
Други настройки за сигурност
Тези настройки не се отнасят само за wireless мрежата, а за работата на рутера по принцип, но все пак си говорим за сигурност, ето ги и тях. Аз лично съм си изключил firewall-а на рутера, тъй като иначе трябва да се занимавам да разрешавам портовете, които ми трябват, а и имам firewall-и на компютрите в мрежата.
И последно
Преди да си купите (wireless) рутер, посъветвайте се с вашия интернет доставчик, за да ви препоръча марки и модели. Причината е, че някои рутери не се справят много добре с дадени типове интернет връзки.
Източник:dimodi.com
Подобни новини :
