Едва на 17 г. Стелияна Христова вече е носител на едни от най-престижните награди от музикални конкурси у нас. През 2011 г. тя взе Гран при от Националния детски фестивал “Звезден път”, първа награда от Международния фестивал “Слънце, радост и красота”, Гран при от Международния конкурс “Нова музика”, I награда от “Сарандев”, от “Нота по нота”… Безспорен връх в досегашната й кариера обаче е безапелационната победа в най-рейтинговия тв формат “Гласът на България”. Самата Стелияна не крие, че не е вярвала да победи. Освен всичко, на финала нещата се стичат така, че тя среща своя фаворит Игор Шабов. Успява да го пребори с помощта на публиката, която й дава 58 % от вота си. Запис на албум в гиганта “Universal Music” очаква Стелияна като награда от състезанието. За нея обаче по-ценна и отговорна е задачата да оправдае доверието на всички онези, които я подкрепиха по пътя към победата. Не бих се справила без госпожата, казва Стели. Така наричат вокалния педагог Аделина Колева нейните възпитаници. Колева и изпълнителите й всъщност са онези, които в момента правят за популяризирането на Горна Оряховица повече от всички политици, взети заедно. Вместо доказателство – Богомил Бонев създаде прецедент и върви уверено в другия музикален тв формат “Х Фактор”, а Иван Иванов ще представя България на детската “Евровизия”…
“Отидох да се забавлявам, то пък взе, че стана”, казва Гласът на България
Стелияна е родена на 30 юли 1994 г. във Велико Търново. От 4-годишна e възпитаничка на Формация ,,Патиланци” в Школа по изкуствата при читалище ,,Напредък 1869” с вокален педагог Аделина Колева. Индивидуален изпълнител е от 9-годишна възраст. Основното си образование завършва в СОУ ,,Вичо Грънчаров” в Горна Оряховица в музикална паралелка с инструмент пиано. Образованието си продължава в ПГЛПИ ,,Атанас Буров”, където изучава банково дело. В петък Стелияна и преподавателят й Аделина Колева за пръв път след победата в “Гласът на България” се върнаха в читалище “Напредък 1869”. – Как се чувстваш, Стели, осъзна ли вече какво ти се е случило? – Чувствам се страхотно, невероятно щастлива. Още повече че не очаквах аз да стана Гласът на България. Моментът, в който разбрах, беше изключително емоционален за мен. Макар че минаха само няколко дена от тогава, вече разбирам, че няма да ми е лесно оттук нататък. Страшно много хора ми гласуваха доверие и аз трябва да го оправдая по някакъв начин. Знам, че няма да ги разочаровам. – В ежедневието си вече усещаш ли това доверие? – Определено. Много хора – и малки, и големи, абсолютно всякакви, ме разпознават по улиците, спират ме. Това ме кара да осъзная какво точно ми се е случило. – Казваш, че не си вярвала в победата си. Защо? – Защото още в самото начало имаше изявени фаворити в предаването, публиката си ги харесваше и си ги спасяваше, докато аз бях на 2 елиминации. Надявах се, естествено, всеки се надява, обаче не си и помислях… – Какво те накара “да се събереш” на финала – през цялото време преди него ти изглеждаше изключително притеснена? – Казах си, че това е моят момент, моят звезден миг, и че трябва да съм максимално освободена, да не мисля за нищо, освен за това как ще се представя и как ще изляза на сцената и ще се забавлявам. За мен победата не беше на всяка цена, не излязох на сцена с мисълта, че задължително аз трябва да спечеля. Отидох в предаването най-вече да се забавлявам, да се запозная с нови хора, които мислят като мен. – Какво усещаше от хората, които отпадаха – окуражаване, завист, подкрепа или? – Според мен завист нямаше. Бяхме много време заедно и се сприятелихме. Всеки се радваше на успеха на другия. Всички ме поздравяваха. – Ти на кого стискаше най-много палци? – От самото начало мой фаворит беше Игор. Харесва ми изкючително много като певец. Той има една много голяма енергия на сцената, с която грабва. Щях да се радвам, ако той беше станал победител. – Ти натрупа и страшно много негативизъм. Обвиняват те, че си спечелила заради присъствието на Аделина Колева като помощник-треньор на Мариана Попова, че баща ти ти е купил победата, че в същата тази победа се усещала дългата ръка на Димитър Бербатов (през 2008 г., когато Стелияна е едва на 13 г., стана едно от първите талантливи български деца, получили стипендия от фондацията на футболиста). Как гледаш на тези абсурди? – В началото ми беше много трудно, много навътре взимах всичко това. В крайна сметка разбрах, че не бива да допускам подобни неща да ми влияят. – Мястото на Аделина Колева в твоя успех? – Истината е, че госпожата помагаше еднакво на целия отбор. Може би самото й присъствие ми помагаше много. Знаех, че би ми показала всяка една грешка, както правеше и Мариана Попова, която изискваше страшно много от нас. – Би ли се обидила, ако чуеш, че всъщност големият победител е Аделина Колева? – Безспорно победата е не моя, победата е наша. Дължи се на 13-годишния ни труд заедно. Ходили сме на много конкурси, но този беше нещо съвсем различно. Гордея се, че работя с госпожата.
Аделина Колева: “Нашата школа е ударната вълна в тв форматите”
– Г-жо Колева, как се постига подобна победа? – В началото бях много притеснена не толкова за Стелияна, колкото за себе си. Със стъпването ми във формата се наложи да работя пред голям екип, пред много камери. Надявам се да съм се справила. Що се отнася до формулата на успеха – това е труд и много любов, отговорност към изкуството, жестока дисциплина и последователност в нещата. Всеки ден, постоянно и непрекъснато трябва да се бориш и да работиш. Успехът при Стелияна дойде най-вече от това, че тя е изключителен боец. Ден преди финала тя беше рухнала от огромното напрежение и безкрайно многото емоции, които й се натрупаха. Сигурно и заради присъствието на “Нова музика” (горнооряховското вокално студио изпълнява беквокалите при последното излизане на сцена на Стелияна – б.а.), и заради вниманието, и заради крясъците от моя страна, ако щете, тя върна способността и готовността си да се бори до последния дъх. Тъжното е, че оттук насетне и Стели, и Богомил сигурно ще ги загубя откъм по-тясната работа с тях, но искрено се надявам, че винаги ще бъдат до нас и ще ни помагат с каквото могат, както и ние на тях. Защото нашата школа е именно това – огромната любов помежду ни. – Кое беше по-трудното – да подкрепяте Стелияна емоционално или вокално? – Мога по-скоро да кажа кога ни беше трудно. Безспорно в началото, когато задачите се даваха от “Ку Ку бенд” и Евгени Димитров, който в този начален етап не познаваше възможностите на всеки един изпълнител, съответно тези задачи излизаха от обсега на реалния талант на всеки един изпълнител. – Вие гледате ли на себе си като на победител? – Никога не гледам на себе си и на моите ученици като на победители или като на загубили битката. За мен всяко следващо предизвикателство е поредната задача, с която трябва да се справим. Истината е, че никога не мисля за това докъде ще стигнем, най-важното е да се представим така, както трябва. Така, че да покажем целия онзи перфекционизъм, който сме насложили през годините в работата си. Мисля, че това беше и причината Игор Шабов да загуби финала – той не беше достатъчно уверен в себе си, непрекъснато се страхуваше да не му избяга победата и първото място. Това водеше до известна лабилност в представянето му, въпреки че е изключителен изпълнител. – Към днешна дата готова ли сте да се ангажирате, че няма да преместите школата си от Г. Оряховица? – Истината е, че напоследък имам много сериозни предложения за работа. Но където и да ходя, каквото и да правя, моето място е тук. Моето място е горе в залата, до пианото, срещу камбаните на църквата. Никога няма да изоставя моята школа. Категорично заявявам, че изпълнителите от нашата школа са ударната вълна в телевизионните формати. Работя и с деца от други места, виждам как се развиват нещата, но моето сърце, моята душа, всичко ми е тук. В никакъв начин не бих могла да оставя школата, това съм аз, това е моят живот.
Източник: ЯнтраДнес
