Гугла: Млада – звънчевидно заоблена до леко конична с подбит на вътре или само подгънат на долу фино на прешлен ръб, развита – плоска, неправилно извита, изгърбена, понякога в средата вдлъбната; блажна – нечисто охрено-жълтеникава или сметанено-жълта, суха – почти бяла, матова; под лупа като мъхната, понякога с напукано теме, 6-10(15)см. твърдомесеста.
Пластинки: Oтначало тесни, 5-9мм. светло-белезникави до бледо-охрени или с жълто-кафеникав оттенък, тънки, гъсти, чупливи, заоблени, отделени със зъбче или пък срастнали, низбягващи със зъбче.
Споров прах: Безцветен
Пънче: Често късо и дебело до бухалковидно, понякога обаче доста тънко и дълго, 4-7×1,5-4 см. влакнесто месесто, винаги плътно и здраво, белезникаво в основата, обикновено бледо-охрено и с плъст, на върха финомъхнато. Старо – понякога напукано.
Месо: Бяло, със силна миризма и вкус на брашно.
Месторастение: В храсталаци, в покрайнини на гори, в градини, обикновено на групи или в самодивски кръгове, от края на Април до Юни, по-рядко Юли.
Значение: Ядлива гъба, годна за всякакъв вид ястия. Характерно е разпространението и през пролетта, светло оцветяване, миризмата на прясно брашно и бялото месо с приятен вкус.
Литература: „Диворастящи гъби“ Цв. Хинкова, Н. Колева, Г. Стойчев. М. Друмева – Димчева 1978г.
