Гугла: Млада – заоблена, развита – вдлъбната в средата, 5-15см. ръбът при младите е подвит, тъп, гол, симиденожълта, златистожълто-кафява, канелено-оранжева, едноцветна. Без зони, суха, гола и гладка, стара – напукана, твърдомесеста, хрущялна.
Тръбички: Белезникаво-жълти, при нараняване със сиво-кафеникави петна. Гъсти, прирастнали или неравномерно избягващи, доста дебели и твърди.
Споров прах: Белезникав, сметанено до бледоохрен.
Пънче: Едноцветно с гуглата, на горе по-дебело, дълго време фино бяло заскрежено. Гладко, цилиндрично или малко бухалковидно 5-12 см., плътно и твърдо.
Месо: Бледожълтеникаво, здраво и твърдо, доста чупливо. Вкус отначало приятен, на старите гъби противен, слаба миризма на херинга.
Млечен сок: Изобилен, бял, на въздуха леко синее, оставя кафяви петна, отначало има приятен вкус, по-късно неприятен, миризма на херинга.
Месторастение: В широколистни по-рядко в смесени гори. Често в големи количества, от Юни до Ноември.
Значение: Ядлива гъба. Често се консумира сурова, само посолена. Може да се приготвя запечена в масло или панирана.
Литература: „Диворастящи гъби“ Цв. Хинкова, Н. Колева, Г. Стойчев. М. Друмева – Димчева 1978г.
