Пуф-паф… с БДЖ
08.11.2011,
Публикувано в Общество
Преди няколко дни пътувах от Варна до един град на 70 км от Варна. Пътнически влак.
– Тъй като беше петък, 18 часа – влакът беше пълен.
– Тъй като е в България – влакът беше мръсен. Много мръсен!
– Тъй като пътуват много хора от турски и ромски произход – във влака почти не се чуваше българска реч. А уж са БЪЛГАРСКИ държавни железници.
– Тъй като повечето от пътуващите са „народни” хора – във влака кънтеше „народна” музика, или иначе казано, поп фолк, или още по-иначе казано, чалга.
– Тъй като явно никой от пътниците не искаше да му е светло, докато пътува – във вагона светеха 5 крушки от 22.
На практика, пътуването ми беше ужасно, уморително, шумно, мръсно. Или, иначе казано, нормално пътуване в един български влак. Съжалявам, че го казвам, но няма какво да се лъжем.
От прозорците на влака не можеше да се види нищо, но не защото беше тъмно, а защото бяха мръсни. Сякаш нарочно боядисани с боя.
Срещу мен седеше една баба на над 70 години – типичната селска баба. При това с кобилица! и компетентна по всички въпроси.
До бабата седеше един циганин. Акордеонист. Носеше си акордеона и пластмасова чашка с кафе.
Бабата и циганинът се заговориха. Първо й каза, че кафе без цигара не е никакво кафе. Добре, че забраниха пушенето във влака! Е, да, ама не. Този нагъл, не спазващ законите човек, запали цигара.
След това й каза, че не си е купил билет от гарата. Че всеки ден пътува, но никога не си купува билет от гарата. Най-подробно обясни, че дава по лев-два на кондуктора на ръка и така пътува незаконно.
После се оплака от жена си – много пушела, не работела…
И тук спирам с конкретиката.
В последните няколко дни слушаме, че жп служителите усилено говорят и се готвят за ефективна стачка. Против съкращенията. Против това толкова много хора да загубят работата си.
Напълно ги разбирам. Съчувствам им дори.
Но!
Чудя се защо железничарите си искат работата, като не я обичат? Като не обичат работните си места? Другата възможна причина, поради която поддържат тази мръсотия във влаковете, експлоатацията на които им осигурява заплатите, е това, че така им харесва.
Е, да, но на пътниците, на техните КЛИЕНТИ, не им харесва. Много повече хора щяха да пътуват с влак, ако не беше сегашното състояние на влаковете. Много повече доходи щяха да имат от продажбата на продукта си, ако го бяха подобрили.
Ами „свободната” продажба на… имагинерни билети? От тук пък колко пари губят скъпите ни железничари. Кокошкарска работа ще кажете. Ами да, дребни суми са, но за сметка на това са голям брой дребни суми с едно особено постоянство – всеки ден, във всеки влак, във всеки вагон някой някъде пътува без билет. Или с имагинерен такъв.
Няма как да бъде винен който и да е редовен ползвател на услугата „пътуване с влак” за това, че в един момент отказва да я купува. Което е поредната загуба на приходи за БДЖ.
В заключение искам още веднъж да кажа, че подкрепям всеки един от железничарите в борбата за работните им места (знам какво е да си безработен и да трябва да храниш семейство). Но като се сетя за последното си пътуване с влак, на дясното ми рамо сяда едно дяволче и започва да раздава заповеди за уволнение на служители на БДЖ.
