Колко хубаво, че делото за убийството на Стоян Балтов е поставено под наблюдение. Това го казвам не с ирония, а с много горчивина.
Сега ще разправя няколко истински истории.
Преди 3-4 години бащата на моя приятелка от Благоевград беше пребит до смърт. След като бил уволнен от работодателя си – местен чорбаджия и собственик на фурна в Старо Струмско, човекът отишъл да си поиска последната заплата. Вместо това бил наритан до степен, че след няколко дена починал. Имаше жена и две дъщери, една от които с проблеми със слуха. Дело не е заведено, извършителят е „неизвестен“, а над близките му най-вероятно е упражнен натиск да не дълбаят.
Точно преди една седмица приятел става свидетел на непредизвикано нападение от страна на член на БНС над двама свои колеги. „Членът“ се напил и помеждудругото решил, че иска да приплесне някой. Резултат – две разбити с бокс глави. Моят приятел го е страх да свидетелства. Защо? Защото други наши познати получават телефонни заплахи, следени са до домовете им и така нататък от същата тази организация, заради дейността си в областта на човешките права.
В понеделник вечерта към осем чаках на Попа приятели. Доста голяма група деца, със сигурност в училищна възраст, пиеха вино и мента, крещяха в лицата на чакащите и трошаха бутилки в краката им. Добре облечени, явно не-маргинали, не „провинциалисти“ или мутри. Никой не се намеси. Мен лично ме беше страх от пияните, доста по-високи от мен момчета и момичета.
Вчера в трамвая двама мъже на около тридесет блъскаха възрастна жена със счупена ръка, защото ги помоли да и направят място да слезе. Всички мълчаха, защото ги беше страх.
В запас имам още торба такива случки, в които участват мои близки или аз. Мога да започна да ги разправям една по една и времето ми няма да стигне.
И да, ние наблюдаваме всичко това с голяма доза страх и в пълно мълчание, а насилието се е просмукало навсякъде. Насилниците знаят, че ще се измъкнат безнаказани, защото всяко нещо си има цена. А мутра-поведението стана еталон за бон-тон и шик и побоищата и крайното насилие са по-скоро норма, отколкото абсолютно неприемливи за едно цивилизовано общество актове.
В момента протестите изобщо не ме карат да се чуствам обнадеждена, а ми е мъчно за всичките наблюдавани, ама невидени и нечути убийства, за хората, които вече ги няма или са осакатени, за моята приятелка и сестра и, за бабата в трамвая. И ми се плаче.
Like this:
Like Зареждане…
Related
