Село Стойките е идеална дестинация за настъпващата зима. Тук можете едновременно да почивате, да спортувате и да се любувате на едни от най-живописните природни шедьоври. Така че ако ви се ходи на ски в Родопите, изберете село Стойките.
Когато говорим за родопските села като туристическа дестинация, почти винаги сме сигурни, че ни очакват съхранена автентична атмосфера и чистосърдечно гостоприемство от страна на местните. Село Стойките не прави изключение от това правило. Благодарение на благоприятния климат, осигуряващ 240 слънчеви дни в годината, перфектните ски условия и възможността за активен отдих и туризъм, то се е наложило като „спасителен пристан“ за всички любители на зимните спортове, за бягащите от динамиката на големия град и за търсещите връзка с традициите на една отминала епоха.
Може би ще сметнете, че село Стойките прилича на повечето изолирани планински кътчета, в които няма нищо атрактивно. Но не бързайте. Въпреки че десетилетия наред то съумява да се изолира от глъчката на туристическия поток в околността, все пак е доста оживено и популярно селце.С какво ли?На първо място с природните си дадености.
Сгушено на 1400 м. надморска височина между рида Чернатица и върховете Снежанка, Голям Перелик и Мечи чал в местността Широка лъка в Западните Родопи, село Стойките отстои само на 7 км от най-атрактивния зимен курорт Пампорово, на около 15 км от областния град Смолян и на около 250 км от столицата София. На около 7 км в северозападна посока се намира обявеното за архитектурен и фолклорен резерват село Широка лъка, а недалеч са пещерите „Ухловица“, „Дяволското гърло“ и „Ягодинска пещера“, всички включени в списъка на 100-те Национални туристически обекта, както и скалните феномени Главата и Лятната гора. На второ място, популярността си село Стойките дължи на идеалните ски условия, които предлага. Всъщност то е сред първите утвърдили се ски центрове в Родопите. От тук са тръгнали редица доказали се в зимните спортове имена, някои от които днес членуват в местния ски клуб „Ветеран“ и напътстват младите таланти от околността. Снежната покривка се задържа около 5 месеца, което позволява активно използване на двете писти в село Стойките – малката, минаваща през центъра и предимно за начинаещи, и голямата (с дължина 1500 м.) – над селото, подходяща за напреднали скиори и сноубордисти. Естествено на разположение са всички необходими съоръжения и перфектна поддръжка.
На трето място, село Стойките привлича туристическия интерес с богатата си история, със забележително красивите си обществени сгради – символи и с възможността за практикуване на селски туризъм.
Първите индикации за съществуването на селото са от 1706 г., в документите на френски пътешественик. Според легендата е основано на два етапа – първият в периода 1705 – 1720 г. от българи-християни, бягащи от насилственото помохамеданчване, и вторият в периода 1828 – 1834 г., от българи, търсещи спасение от върлуващата чумна епидемия.До 1867 г. село Стойките вече наброявало около 100-ина къщи, разпределени в няколко махали (чийто брой постоянно нараствал) и обитавани от около 115 семейства.
През 1870 г., жителите на село Стойките започват да изграждат една след друга основните институции на книжовната и духовна култура. С общи усилия построяват училище, а за пръв учител е назначен Стою Калайджиев от близкото село Широка лъка. Няколко години по-късно започва строежът и на църквата. След дълъг спор за местоположението й, е решено да се намира в близост да училището, в Кайковската махала. За патрони са избрани светите апостоли Петър и Павел, а първият камък на храма полага пловдивският митрополит Панарет. Градежът е завършен през 1881 г., но камбанарията е достроена едва през 1900 г.
И днес църквата „Св. Св. Петър и Павел“ се смята за една от най-красивата в Родопите – с белите си варосани стени, аленочервени покриви и златни кубета, тя е като ярко цвете сред полята. Прозорците са покрити с орнаментирани решетки, иконостасът е детайлно изографисан, линиите са изчистени и прави. В деня на храмовия празник (29 юни) и в деня на селото (2 седмици по-късно), храмът блести още по-ярко, изпълнен с десетки желаещи да се насладят на очарованието му и да се снимат за спомен на фона на красивата панорама, която го заобикаля.
Макар и най-красива, църквата „Св. Св. Петър и Павел“ далеч не е единствената религиозна сграда в района. На особена почит сред местните са и параклисите, които изникват ненадейно, но някак естествено, по хълмовете в околностите на селото. За местонахождението на един от тях – параклисът „Св. Спас“ от 1935 г., ще се ориентирате по огромния кръст, издигащ се пред него, който нощно време свети като пътеводна звезда над селото. Част от този своеобразен комплекс е и паметникът на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни (1912 / 1913 г. и 1915 / 1918 г), построен до входа на храма.
Другият по-известен параклис – „Св. Св Константин и Елена“ се намира в самото село, по асфалтирания път свързващ центъра с Кайковска махала. Така ще използвате възможността да видите и другата местна институция – Читалище „Пробуда“, а по пътя не забравяйте да се оглеждате за „Туристическото бюро“, което е част от учреденото „Туристическо сдружение Стойките“. Там със сигурност ще отговорят на всичките ви въпроси.
С всичко казано дотук, успяхме ли да ви убедим, че село Стойките е идеалната дестинация за ски в Родопите? Ако се тревожите, че няма подходящи туристически удобства, недейте. В селото врати са отворили множество уютни и комфортни хотели и къщи за гости, чиято леглова база е над 800 легла, както и достатъчно ресторанти, механи и затворени комплекси, подходящи за една приятна и пълноценна почивка в планината. Какво още му трябва на човек?!
22. 11. 2011 / Цвети Тошева
