Има едно нещо, което вече знам със сигурност. Разбрах го, откакто отговарям на писмата, постъпващи от сайта. Болката връхлита абсолютно всеки. Никой не е защитен. Има много, които си казват:„Оох, да бях по-красива! Мъжът ми нямаше никога да иска да бъде с друга!”Други се самосъжаляват:„Да имах повече пари! Жена ми никога нямаше да тръгне с другия!”„Ако можех да го даря с дете!”„Ако временния ми проблем в секса премине!”„Ако бях по-млада!”„Ако можех да върна времето назад!”Ако, ако, ако…
Повярвайте ми хора, ВСИЧКИ страдат! Богати бизнесмени и бедни студенти, невероятно красиви жени и „обикновени” такива, известни личности и такива, които дори съседите им не ги забелязват. Всички! Няма изключения. Не си мислете, че ако…… (кажете тук вашето желание) …. , никога няма да страдате. Това е страхотна заблуда:) Радвайте се и уважавайте живота си такъв, какъвто е и не искайте постоянно да бъдете друг. Да искаш да бъдеш друг, означава да не обичаш и уважаваш себе си. Да не обичаш и уважаваш себе си, означава и другите да не те обичат и уважават. Да не се обичаш и да не те уважават, означава да бъдеш нещастен. Така стоят нещата – приемете го и действайте по друг начин.Писали са ми и продължават да ми пишат както много красиви, така и много известни и много богати и влиятелни хора. И всички те страдат ТОЧНО както и бедните и неизвестните. Няма разлика в страданието. Всички ние живеем различни животи, но страдаме еднакво. Всички ние се страхуваме за бъдещето си. Притежаваме ли тлъсти банкови сметки и имоти? Не са ни достатъчни. Други имат повече. Защитени ли сме, в безопасност ли сме? В безопасност от какво? Та нали колкото повече имаш, толкова повече могат да ти вземат! Имаме ли много любящи приятели и семейство? Можем ли изобщо да се доверим на приятелството? Ще издържи ли тази любов? Няма ли един ден да се разпадне семейството? Всички ние имаме лошите и добрите дни, всички се страхуваме от нещо или някой. Това е истината. Знам го със сигурност. Виждам огромната лъскава лимузина с властен мъж и красива жена в нея и знам, че те също изпитват болка, те също страдат и те също се учат точно както всеки друг.„Страхът от бедствие, водещо до провал, хвърля ужасна сянка върху всичките ни дни от живота. Формите и цветовете му са разнообразни, въображаеми и реални, смътни и ясни, временни и постоянни. Бедствието тероризира работника, борещ се да запази службата си, бащата, шепнещ молитва да може да изхрани семейството си, търговеца, надяващ се, че ще продаде стоката си, войника, повеждащ другите в битка. Той еднакво измъчва всички, принца и просяка, мъдреца и глупака, светеца и престъпника.Вече разбирам колко бързо преминават и отминават всички случки и събития, лоши и добри, важни и маловажни, които са дело на човека. Всичко ще отмине. Независимо каква съдба ми е отредена знам, че ще й се насладя или изстрадам за много, много кратко време.”Всичко ще отмине. Всяка емоция, всяко чувство – красиво или ужасно, ще премине за кратко време. Болката ще продължи кратко, точно както и прекрасното чувство от ново влюбване. Всичко отминава и който не го разбира се обрича на живот, съпроводен от постоянни върхове и падове.„Толкова малко хора разбират тази очевидната истина, а останалите оставят мечтите и целите си да изчезнат веднага, щом трагедията ги повали. Тези нещастни хора носят до смъртта със себе си собствения си венец от тръни и всеки ден очакват от другите съчувствие и внимание. Бедата никога няма да съсипе личност с храброст и вяра. Всички ни проверяват в пещта на бедствието, но не всички излизат от нея. Аз ще изляза! Златото може да остане цял месец в горящи въглени, без да загуби прашинка, а аз съм по-ценен от всяко злато.”Нека заедно си обещаем: Аз ще оцелея! Аз разбирам, че всичко отминава бързо и ще оцелея! Нека си обещаем, че този път ще забележим ползата от нещастието, което ни е сполетяло:„Сега виждам, че от бедата има голяма, но почти непризната полза. Единствено с нея, като на кантар, мога да претегля онези, които заявяват, че са ми приятели и така да науча истината. Тя е и състоянието, в което много лесно се запознавам с духовната си същност, и има удивителната възможност да ме предразполага към таланти, които в обстоятелства на благополучие вероятно биха останали неизползвани.От раждането до погребението бедата е с нас. Скъпоценният камък не може да се шлифова без търкане, а аз не мога да се усъвършенствам без изпитания. Приемам, че прегарянето от горещината и прогизването от дъжда на живота са били полезни за мен и все пак признавам, че след всяко преживяно нещастие съм крещял от гняв и негодувание срещу небето. Защо Бог да ми причинява толкова ужасни моменти?Вече знам, че никога шансът да съществуваш и да действаш не са така цялостно обединени както при преживените от душата мъчителни бедствия.Занапред, когато съм повален от някое страшно поражение, винаги след като премине болката ще се питам как мога да превърна бедата в полза. Каква чудесна възможност може да представи този момент… да приема горчивия корен, който държа, за да го трансформирам в ароматна цветна градина.”Обещавам!
(В статията са използвани цитати от книгата на Ог Мандино „Най-великият търговец в Света”)
< Предишна
Следваща >
