от boicheva » 30 Ное 2011, 17:55
Много често родителите не си дават сметка за „несъмнената“ си, според Зугмунд Фройд , но неосъзната готовност за агресия, която е резултат на скрити вътрешни конфликти. Няма друг по- подходящ обект за разтоварване на напрежението, за голяма част от родителите, от собственото им дете. Често те възприемат децата си като „собственост“, която винаги е „под ръка“.Родителите често преминават мярата на хуманно отношение и третиране в регулирането на поведението на децата си, “ прикрити“ зад благовидния и достатъчно основателен мотив, че искат детето им да е „най- успешното“,“на-умното“,“най-доброто“, да бъде винаги отличник, „на върха“и т.н. По този начин се активират “ заряди“ на детската агресия, предизвикана от гнева към неуспеха и страха, че не са отговорили на очакванията на мама и тати. Този тип поведение е свързан най- напред с училищните достижения на децата. Именно по този повод те стават по-често „жертви“ на вътрешна „прикрита’ форма на агресивно поведение от родители- с шамари или най-често словесна… Парадоксално е, че много често децата предпочитат да бъдат набити,избират плесницата пред словесната атака. Какво е вашето мнение за този родителски подход? Не ли това проява на скрити комплекси от страна на родителите, детето да бъде човека, който родителя иска или искал той самия да бъде,но не е успял?
