Това се случи на рождения ден на едно вече осемгодишно момче. Историята всъщност е за първия и единствен важен рожден ден през живота му, така че по-добре четете внимателно.
На осем пичът си отишъл на училище с кутия бонбони, както повелявала традицията през далечния ХХ век. Почерпил учениците си, учителката, не го изпитвали на този ден и усмивката не слязла от лицето му. Важно е какво друго не слязло оттам.
Важно е да се каже, че въпросният ученик бил от онези затворени в себе си деца, пълен отличник, социален аутсайдър. Съучениците му съвсем логично обожавали да изсипват съдържанието на раницата му в кошчето за боклук, да се надсмиват на дрехите му и да го унижават всячески. Обаче тук не е моментът да се съсипвате от рев заради въпросния пич.
Ето, кутията с бонбони с няколко останали шоколадови къса стои мирно на бюрото, звънецът бие, учителката грабва ловко дневника и чантата си и излиза. И в този дзен-миг съвсем очаквано се случва нещо недзен. Двама от по-здравите пичове скачат бързо и хващат нашия пич. Стоварват го на земята и му държат здраво ръцете, идва друг, който ще се погрижи за краката. Най-коравото копеленце се приближава, приближава се ужасно бавно, разтягайки самодоволна усмивка. Рожденикът крещи и се опитва да се измъкне, но училищната глъчка е толкова постоянна, че никой не му обръща внимание. Очите му треперят. Коремът му е свит на топка някъде под вече мърлявия му суечър (горна дреха, често от памучен плат, понякога с качулка; популярна през ХХ век). Тогава здравият тип се приближава още, вади отнякъде черен маркер, който стои бутафорно огромен в малката му зловеща ръка, маха капачката, прикляква…
След училище нашият малък негерой се прибира вкъщи с нарисувано трето око между очите си. Защо, пита майка му, а той не плаче. Защо око, пита бащата, а той не плаче. Влиза в банята и започва методично да натрива гъбата си със сапун, а после тя се озовава между очите му. Движенията му са бавни, точни, уверени. Още и още търкане, кожата му вече гори, още малко, ще стане, хайде, давай. И продължава. Още едно насапунисване. Излез от банята, моля те! Не отговаря, продължава с опита да изчегърта знака на срам от лицето си съвсем буквално. Гъбата, отново. Още сапун, още вода. Най-накрая спира. Поглежда се в огледалото. Окото още е там. Отражението в огледалото го гледа празно. Той гледа огледалото. Три очи срещу едно огледало. Моля те, отвори вратата, хайде, миличък, всичко ще е наред, има торта за теб, има подаръци! А нарисуваното с маркер око го гледа, почти незасегнато от усилията му преди малко. Кожата е зачервена, но то още е там. Ръцете му са уморени. Оставя сапуна и гъбата, водата още тече, гореща и шептяща нещо. Какво? Да, какво? Мамо, спри да блъскаш по вратата! Добре ли си, миличък? Тихо! Най-големият подарък за този рожден ден е шепотът на водата, огледалото, мълчината наоколо. Този вълшебен, вълшебен маркер. Няколко минути сам в банята.
Огледалото му кимва подканващо. Третото му око потрепва и се отваря, а той просто пада назад върху ледените керамични плочки, докато душата му излиза на свобода.
Like this:
Like Зареждане…
Related
