В началото на новата слънчева година, в навечерието на най-хубавия християнски празник – Коледа, на 24 декември се празнува Бъдни вечер. Този празник се свързва с надеждата за плодородие, за здраве, за доброта и обич, за един по-добър свят. Преди много, много години във Витлеем, провинция Иудея, в една пещера се родил божият син – Христос. Изгряла нова звезда в небето, а ангел небесен съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били първите хора, които се поклонили на Бога – Син. Него почели и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата звезда. В духа и обичаите на времето, те му подарили злато, ливан и смирна …
Трапезата на Бъдни вечер
По традиция всички гозби на празничната вечеря трябва да бъдат постни и нечетен брой. Приготвят се варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, мед, плодове, орехи, рачел. В по-стари времена домакинята ставала рано сутрин и сама приготвяла коледната питка, която била с кръгла форма и украсена с тесто. Наричала се „боговица, бъдник или вечерна“. В нея поставяла късметчета, по които се гадаело за идната година, те обещавали сполука на този, на когото се паднат. А намерилият сребърна пара бил здрав и честит през цялата година. Домакинята приготвяла и специални краваи за коледарите, които обикаляли домовете с пожелание за плодородие. Но днес, въпреки че голяма част от традициите са се променили, все пак се е запазило радостното суетене на домакинята в кухнята и трепетното очакване на подаръците от най-малките.
Какво да сготвим за Бъдни вечер?
В навечерието на празничната нощ…
Вечерята започва със залеза на зимното слънце, а в домашното огнище се запалва бъднивечерният огън, който трябва да гори през цялата нощ. Дървото се нарича бъдник и е съвсем обикновено, от ябълка или круша, дъб или бук, но здраво и плодовито. В дебелия му край се пробива дупка и в нея се поставя тамян, а цялото дърво се намазва с осветено в църквата масло.
Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се събират всички. Вярва се, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината. Изобилието от храна се асоциира с бъдещото плодородие. Традицията повелява – трапезата да се постави на земята върху слама и да не се става по време на хранене, за да не излезе от дома берекетът. А ако това се наложи, може да стане само стопанинът, но върви приведен, за да се привеждат и житата от зърна.
Най-старият стопанин в къщата прекадява трапезата с въглен и тамян, за да изгони злите сили и след това вдига високо питката и я разчупва. Първото парче нарича за Богородица, а след това раздава на останалите членове от семейството по старшинство. Съществува вярване, че ако запазиш под възглавницата си първия залък от питката, ще сънуваш през нощта бъдещия си жених.
През цялата нощ стопанинът поддържа огъня, за да е светло, защото светлината е символ на празника, отбелязващ раждането на Божия син и светлата му мисия. Когато приключи вечерята, всички сядат в очакване на коледарите. Те пеят за всеки член от семейството и пожелават здраве, щастие и богата родитба, а трапезата не се вдига до сутринта Коледа.
От векове наред се носи поверие, че в нощта на Коледа се сбъдват желания – желания за успех, здраве, щастие, любов, късмет … за един по-добър свят. Нека бъдем по-добри!
„Тиха нощ, свята нощ,две очи и във тяхнежен поглед, сияещ от смях,лъч надежда достига до нас,за спасителен час…“
Весела Коледа!
Хареса ли ти статията?
Сподели я с приятелите ти, може да бъде полезна и на тях:
Не изпускай и другите ни статии – абонирай се за имейл бюлетина ни.
Ирена е химик (с педагогическа и изследователска насоченост) и автор в BB-Team от 2008 год. Интересите й са насочени изцяло в областта на фармацията, медицината и здравословното хранене. Отрича напълно нездравословното гладуване и предпочита аеробиката за поддържане на формата си.
