Миомата е туморно образувание на матката, което се развива най-често при жени на възраст над 35 години. В повечето случаи жената няма оплаквания и вероятно никога няма да разберат за нея.
Как се образува миомата?
Миомата представлява маточна мускулна тъкан, която нараства безконтролно. Прието е безконтролно нарастващата тъкан да се нарича тумор. В случая на миомата, този тумор е напълно доброкачествен (расте бавно, не разрушава съседните тъкани и органи, не дава метастази) образува добре обособени, плътни възли (такива тумори се наричат “солидни”, с което ги отличаваме от кистичните тумори – образувания, изпълнени с течност).
миома_фрамар.jpeg (6.26 KiB) Прегледано 3954 пъти
Маточният мускул може да даде начало и на злокачествен тумор, наречен саркома (по-точно: миосаркома, а още по-точно: лейомиосаркома). За разлика от миомата, маточната саркома е опасно за живота и доста рядко заболяване. Доказано е, че възникване на саркома в маточните миоми става толкова често (толкова рядко), колкото и в незасегнатия от миоми маточен мускул. Това означава, че рискът от развитие на саркома е един и същ в маточните миоми и в нормалната матка. С други думи, присъствието на миома не предразполага към развитие на саркома.
Признаци на наличие на миома:
жена_фрамар.jpeg (6.03 KiB) Прегледано 3954 пъти
В много случаи наличието на миома е свързано с по-обилни и продължителни менструации, неправилни кръвотечения или болка, не рядко обаче при по-слаби жени първият симптом е подуване на долната част на корема. Анемия предизвикана от честата и повишена загуба на кръв също може да бъде първи симптом. Някои определени форми на миома могат да предизвикват повтарящи се аборти, ролята на миомата в безплодието при жената по принцип се надценява.
Как се поставя диагнозата:
Диагнозата може да се постави при профилактичен преглед или такъв в следствие на оплаквания на пациента. Често обикновения гинекологичен преглед ориентира лекаря в достатъчна степен. Ехографията (ултразвуково изследване) показва прецизно размера на матката, възлите, тяхното положение. Тъй като миомата заедно с матката, от където произхожда в повечето случаи са представени като една цяла формация, за нуждите на проследяването големината и се сравнява с големината на бременна матка в съответната седмица / месец. За това при преглед пациентката може да чуе например, че „миомата е с големина на двумесечна бременност”.
Начини за лечение на миома:
Съществуват два начина за лечение на миома: оперативно и не оперативно. Единственото 100% сигурно лечение е оперативното отстраняване на матката. В много случаи това не е необходимо – може да се отстрани само миомния възел или възли – това се прави при жени желаещи да забременеят или когато пациентката иска да запази матката си. В определен процент от случаите след такава съхраняваща матката операция може да се наблюдават повторно миомни възли. Друг увеличаващ популярността си метод все още недостъпен в България е емболизацията на маточните артерии. Казано опростено с в кръвоносните съдове на пациентката се вкарва специална сонда достигаща до артерията, която храни миомата. В нея се инжектира вещество, което я запушва. По такъв начин храненето спира и миомата се „умъртвява” Успехът е около 90%. Друг още по-нов метод е унищожаването на миомата с помощта на фокусиран ултразвук. Изисква специална техника и не се предлага у нас.
Медикаментозният начин на лечение става посредством лекарства, които могат да „свият” значително размерите на миомата. Те предизвикват изкуствена менопауза понижавайки значително половите хормони. Женските полови хормони гестагени (към които спада естественият продукт прогестерон и редица синтетични препарати) по принцип са антагонисти на естрогените. Преди много години това е подтикнало гинеколозите да предписват гестагени за лечение на миомите. Подходът изглежда логичен, но само на теория. Практиката е категорична, че приемът на гестагени не предизвиква обратно развитие на маточните миоми и съвременната гинекология не губи времето на пациентките с подобни опити за излекуване, предварително осъдени на неуспех. Фармацевтичните компании произвеждат все по-нови и по-нови продукти. Такъв продукт са модулаторите на естрогенните рецептори – мощни антиестрогенни лекарства, които не са гестагени. За съжаление, тези лекарства имат антиестрогенни свойства по отношение на маточната лигавица и млечната жлеза, но не и по отношение на маточния мускул. Това ги прави неприложими за лечение на миомите. Приложението им води до странични явления, което ограничава продължителността на техния прием. След спирането на лечението вероятността миомата да възвърне размерите си е голяма. За това те са подходящи само за подготовка за оперативно лечение на големи миоми при млади жени целящо запазване на матката.
Съществува ли вероятността да се забременее със миома?
Да, това е възможно. Миомата може да се приеме за причина за безплодие само след щателно елиминиране на всички останали причини.
бременна_фрамар.jpeg (5.19 KiB) Прегледано 3954 пъти
Съществува вероятността някои форми на миома могат да са причина за спонтанни аборти – това са миомите намиращи се непосредствено под лигавицата на матката. По принцип е трудно да се предскаже как ще се развие миомата през бременността. Най –често през първите 3 месеца тя нараства. Противно на широко разпространеното мнение, включително на колеги, че през бременността миомата винаги расте, проучванията показват, че това се наблюдава в по-малко от половината случаи. Не рядко дори има намаление на размера, особено във втората част на бременността. В повечето случаи е възможно бременността да завърши успешно, но могат да се наблюдават и сериозни усложнения, зависи от конкретния случай. Отстраняване на миомни възли по време на бременност или раждане (с цезарово сечение), макар и възможно е рисковано поради опасност от силно кръвотечение. Медицинското прекъсване на желана бременност с довода, че първо трябва да се отстрани миомата и след това жената да забременее е груба грешка.
